Повече от четири години след началото на финансовата криза водещите развити икономики остават силно депресирани по начин, който навява спомени за 30-те години на 20-ти век, пишат Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика и Ричард Лиърд, професор от Университета в Принстън, в коментар за Financial Times.
Причината е проста – прилагаме същите идеи, които ръководеха икономическата политика през десетилетието на Голямата депресия. Тези идеи, отдавна отхвърлени, са базирани на фундаментални грешки, както относно причините, породили кризата, така и за това какви трябва да са пътищата за решаването й.
Причините
Много политици твърдят, че кризата е причинена от безотговорно теглене на кредити в публичния сектор. С много малко изключения – като Гърция – това не е вярно.
Всъщност условията за зараждането на кризата бяха породени от безогледното раздаване на кредити в частния сектор, включително от банки с твърде раздути баланси. Спукването на този балон доведе до рязък спад на производството и оттам на данъчните приходи. Днешните правителствени дефицити са следствие от кризата, а не нейна първопричина.
Естеството на кризата
Когато балонът на пазара на недвижими имоти се спука, както в САЩ, така и в Европа, много сегменти на частния сектор съкратиха разходите си в опит да изплатят стари дългове. Това беше логично решение в индивидуален план, но като цяло се оказа вредно, тъй като разходите за едни се оказаха приходи за други. Резултатът от колапса на потреблението беше икономическа депресия, която на свой ред влоши положението с публичния дълг.
Очевидният отговор
В момент, когато частният сектор колективно полага усилия да харчи по-малко, икономическата политика в публичния сектор трябва да бъде стабилизираща и да стимулира потреблението. Поне не трябва да влошаваме нещата допълнително чрез мащабни ограничения на публичните разходи или чрез повишаване на данъчните ставки за обикновените хора.
преди 12 години Чудно ми е от 19 до 20 век как без държавна намесе УСА от точка на картата стана най-велика икономика :) просто се чудя нищо друго отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "Пол Кругман: Когато частният сектор се свива, публичният трябва да го компенсира"-Необходимо подусловие за да се случи това е публичния сектор да се е свивал,когато частния е растял в годините преди кризата!А това не се случи почти никъде,най-малкото в Америка с 16 трлн. публичен дълг... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Е може на море на планина да ( но без коли да не храним бирниците) да се разхождаме! :) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тук не става дума за комунизъм по грешно си ме разбрал, а за това да си свободен а не роб на парите! Защото това е днешното модерно робство на парите! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Забрави да напишеш: "ДА ЖИВЕЕ КОМУНИЗМЪТ!" :))) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Много добро предложение! :)Спираме работа и отиваме на море! :)) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Стъпките за излизане от кризата - са максимално свиване на потреблението, премахването на банките и лихвите, ( а защо не и ликвидиране на парите ) и спирането на каквато и да е работа по целия свят за не определено време!!!! отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тоя нобелов лауреат се ориентира много зле в икономиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Дали публичните разходи могат да компенсират свиването на частните ? Функцията на публичните разходи не е икономическа, а обществена. Самоцелно увеличаване, както при Голямата депресия в САЩ, ще намали безработицата, но няма да се отрази съществено на производството днес. Причината е, че днес няма толкова бедни, които с получените пари веднага да отидат в магазините. Т.е. потреблението няма да нараства с темповете на увеличение на публичните разходи. Това вече бе проверено в САЩ и ЕС. След психозата за консуматорство и неоправдани разходи сега много потребители са в другата крайност. Нарастването на потреблението в Китай, Индия и Латинска Америка е възможно, но е свързано с цялостно преструкткуриране на севтовните икономически тежести, в ущърб на САЩ и ЕС. Така че стимулите трябава да са дозирани и да се разчита предимно на саморегулацията на пазара. отговор Сигнализирай за неуместен коментар