Повече от четири години след началото на финансовата криза водещите развити икономики остават силно депресирани по начин, който навява спомени за 30-те години на 20-ти век, пишат Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика и Ричард Лиърд, професор от Университета в Принстън, в коментар за Financial Times.
Причината е проста – прилагаме същите идеи, които ръководеха икономическата политика през десетилетието на Голямата депресия. Тези идеи, отдавна отхвърлени, са базирани на фундаментални грешки, както относно причините, породили кризата, така и за това какви трябва да са пътищата за решаването й.
Причините
Много политици твърдят, че кризата е причинена от безотговорно теглене на кредити в публичния сектор. С много малко изключения – като Гърция – това не е вярно.
Всъщност условията за зараждането на кризата бяха породени от безогледното раздаване на кредити в частния сектор, включително от банки с твърде раздути баланси. Спукването на този балон доведе до рязък спад на производството и оттам на данъчните приходи. Днешните правителствени дефицити са следствие от кризата, а не нейна първопричина.
Естеството на кризата
Когато балонът на пазара на недвижими имоти се спука, както в САЩ, така и в Европа, много сегменти на частния сектор съкратиха разходите си в опит да изплатят стари дългове. Това беше логично решение в индивидуален план, но като цяло се оказа вредно, тъй като разходите за едни се оказаха приходи за други. Резултатът от колапса на потреблението беше икономическа депресия, която на свой ред влоши положението с публичния дълг.
Очевидният отговор
В момент, когато частният сектор колективно полага усилия да харчи по-малко, икономическата политика в публичния сектор трябва да бъде стабилизираща и да стимулира потреблението. Поне не трябва да влошаваме нещата допълнително чрез мащабни ограничения на публичните разходи или чрез повишаване на данъчните ставки за обикновените хора.