Основният въпрос пред еврозоната е дали европейските политици могат да приемат серия реформи, които са не само политически приемливи и икономически приложими, но и ще позволят на валутния съюз да оцелее и просперира, пише Мартин Улф в коментар за Financial Times.
Вече всички сме убедени, че както е проектирана, еврозоната е неустойчива. Оригиналната архитектура на съюза създава огромни дисбаланси. Когато притокът на капитали пресъхна, това доведе до серия финансови и фискални кризи, гарнирани с огромен и неустойчив дълг. Още по неприятно е, че акумулираните дисбаланси са съпроводени и от чувствителни разлики в конкурентоспособността.
В отговор на всичко това еврозоната разработва стратегия, базирана на мерки за фискални икономии и структурни реформи като междувременно Европейската система на централните банки (ESCB), Международният валутен фонд (МВФ) и правителствата от еврозоната осигуряват индиректно финансиране за изпитващите затрудения страни чрез временния спасителен фонд (EFSF) и механизма за стабилност на еврозоната (ESM).
Предложените 100 млрд. евро за спасяването на испанските банки са поредният пример за подобна подкрепа. Според повечето анализатори отпуснатите средства едва ли ще бъдат последните.
Ще проработи ли тази стратегия? Вероятно не. Както икономистът Марк Клайф и неговият екип от ING отбелязват в своя доклад озаглавен „Пътят към оцеляването“, външните и вътрешни дисбаланси са следствие от безогледното трансгранично финансиране през годините преди кризата.
За ограничаване на външните дефицити вътрешното потребление трябва да бъде свито. Ако това бъде направено твърде бързо, безработицата ще нарасне рязко.
В дългосрочен план комбинацията от висока безработица и пазарно ориентирани реформи би понижила заплатите. Този процес обаче може да отнеме години. Устойчивата икономическа слабост от друга страна ще доведе до ръст на лошите кредити, високи фискални дефицити, увеличаващ се публичен дълг, високи лихвени проценти и изключително крехки финанси.
Ето защо подобна стратегия не изглежда нито политически приемлива, нито икономически приложима. Нека разгледаме алтернативите - федерален съюз с федерално правителство, което финансира разходите в целия съюз.
Това определено е икономически приложим вариант. Разполагаме с много примери – САЩ, Канада, Австралия, Швейцария. Може уверено да кажем обаче, че независимо каква ще е ситуацията след 100 години, засега еврозоната е много далеч от идеята да приеме едно федерално правителство.
По-малко амбициозен, но все пак амбициозен проект, би било създаването на съюз, базиран на постоянното пренасочване на финансови потоци от по-богатите към по-бедните членове на еврозоната - нещо нормално в рамките на всяка суверенна страна.
Това обаче определено е политически неприемливо и не е нито необходимо, нито желателно от икономическа гледна точка.
Защо по-бедните страни да поддържат устойчиво висок дефицит по текущата сметка при условие, че заплатите отговарят на производителността? (Преди настъпването на кризата в няколко страни от еврозоната случаят беше точно обратен.)
Подобни постоянни финансови инжекции биха понижили и мотивацията за реформи.
Ако шансът настоящите политики да проработят е малък, а идеите за федерален или трансферен съюз изглеждат прекалено амбициозни, тогава това, което ни остава, е някаква компромисна комбинация от двата модела, пише Мартин Улф - съюз, който налага премерени корекции на дисбалансите, но и предлага застраховка срещу икономически сътресения.
Идеята за такъв съюз предполага осигуряването на временна подкрепа в замяна на гаранции за симетрични корекции на дисбалансите. Така съюзът ще може да оцелее в дългосрочен план.
Разбира се подобни мерки щяха да са излишни, ако членовете на съюза имаха сходни икономики. Еврозоната обаче е доста разнородна.
Преди раждането на еврото някои икономисти предполагаха, че за да се защитят от икономически сътресения, страните от валутния съюз могат да използват фискална политика. Днес обаче знаем, че това не е възможно, дори ако първоначално жертвата е имала здравословни публични финанси като Ирландия и Испания.
Наистина, големите инвестиционни балони могат да засенчат фискалните мерки. Ето защо страните членки на еврозоната не могат да се застраховат сами срещу тежки сътресения.
Застраховката трябва да е осигурена колективно на принципа, че всеки би спечелил от оцеляването на съюза. Застраховката трябва да подкрепя финансовата система и ако е възможно платежоспособността. Разбира се ще бъдат заложени и определени условия, заключва Улф.
преди 12 години Това, което той имаше впредвид, че във всички държави трябва да има прослойка с ниски доходи. А не както в тези, които ти изброи в които безработните вземат помощи в пъти повече от заплатите на работещите в бедните държави. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Ами че то това го има и сега. Наскоро гледах един филм за Индонезия, където хората работят като изоглавени за едно евро на ден. и им плащат по 10 цента за нещо, което в Европа струва 20 евро. Ти какво предлагаш? Да им се намалят заплатите още? И без това положението им не е много по-добро от това на робите в концлагерите навремето. В България също има "достатъчно голяма прослойка" от хора, които работят и нямат представа ще си вземат ли заплатите някога. Но това не подобрява нещата - напротив.Ако някога в световната история е имало наистина богати държави то това са били тези, в които работниците са получавали високи заплати. Но ти си прав, че бизнесът бяга от държави като Германия, Щатите, Швеция и Финландия с техните високи заплати. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години EФ е решението на проблема , дълговете ще се изчистят моментално защото ще бъдат платени от федералната централна банка , която ще стане техен собственик..тя ще им смъкне лихвата до няколко промила и ще пласира свои ценни книги с ниска лихва , която ще плаща от приходите от лихви по дълговете. Банката ще има механизъм с който да направи инфлация , такава каквато прецени че е удачна за момента за да работят икономиките. Може да имаме вечна инфлация и много голяма инфлация в моменти в които е наложително и банката ще може да я контролира и да я закове на каквото ниво пожелае. В момента ЕЦБ не може да си позволи една висока инфлация , защото после няма как да я спре. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години "По-малко амбициозен, но все пак амбициозен проект, би било създаването на съюз, базиран на постоянното пренасочване на финансови потоци от по-богатите към по-бедните членове на еврозоната - нещо нормално в рамките на всяка суверенна страна."само ако тази държава е с крайно ляво управление. така "по-бедните" никога нямат стимул да работят, а само ще чакат на "гишето" за помощите. Егати глупостите взеха да пишат на запад... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Решение има и то е известно отдавна, но е тема-табу. Нарича се класово неравенство. Във всяка държава трябва да има достатъчно голяма прослойка, която е принудена да работи много срещу малко пари. Не казвам, че това е идеалното общество, но в него няма дисбаланси. Ако неравенството намалее, бизнесът бяга от там и се мести другаде, където неравенството още съществува. Така възникват и междудържавните дисбаланси. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Точно така. ако съберем двама болни няма да получим един здрав. Ако беше така просто то по-добре да възстановим бивша Югославия, Чехословакия и Съветския съюз. Изразявам лично мнение, но според мен е по-добре болните да бъдат изолирани. Макар, че дори това надали ще промени кой знае колко нещата. Тя работата е ясна - щом ние сме в Евросъюза значи тази организация няма бъдеще. Винаги сме си избирали съюзници, които в началото са изглеждали сигурни, могъщи и надеждни и винаги впоследствие сме се оказвали излъгани. Това последното го казвам малко на шега, но проблемите наистина са много сериозни, а мерките, които се взимат няма да оправят нещата. Така наречените спасителни пакети са много голяма грешка. Те водят до временно облекчаване в страните на които се отпускат, но в дългосрочен план предизвикват още по-големи проблеми. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години А на мен ми се струва, че проблема е доста по-дълбок и никакъв съюз, федерация или както там го нарекат не може да го реши. Защото абсолютно същите дисбаланси съществуват и вътре във всяка страна - част от хората (по-слабите и неконкуретноспособните) поддържат постоянен "търговски дефицит" като харчат повече отколкото заработва (и компенсират както и държавите с кредити). И решение на този проблем засега няма (данъците само го омекотяват, но не го решават). И затова и на междудържавно ниво няма решение. Дори и да има някакви трансфери от по-богатите към по-неконкурентните те няма да решат проблема, а само ще го омекотят. Значи решението трябва да е друго. Какво обаче? А де! Въпрос за 100 трилиона евро. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 12 години Тази идея е като божие спасение за нас. Ако с това ще разкараме нашата власт, ние ще сме втората Швейцария. отговор Сигнализирай за неуместен коментар