След втората си реинкарнация като руски президент Владимир Путин изглежда решен да повтори някои от грешките, които доведоха до краха на Съветския съюз, включително да се впусне в нова надпревара във въоръжаването, която всъщност не може да си позволи.
Ето защо Путин трябва да преосмисли приоритетите си, ако ще и единствено заради политическото си оцеляване, пише Bloomberg.
Путин отчита демографските проблеми, технологичната изостаналост и свръх зависимостта от износа на суровини, от които страда Руската Федерация. Той наистина съзнава колко сериозен може да бъде ефектът от една евентуална европейска депресия върху руската икономика. Днес, 21 години след колапса на СССР, е логично руските лидери да обърнат внимание на уроците на историята.
През първите два мандата като президент на Русия Путин повтори една от ключовите грешки от 70-те години, като не се възползва от акумулираното благодарение на високите цени на горивата богатство, за да извърши структурни реформи. В периода 2000 г. – 2008 г. цената на добивания в Русия петрол от сорта Урал се повиши почти петкратно.
По данни на икономическото министерство в Москва, петролната и газовата индустрия в страната са допринасяли с около 4 процентни пункта към средния за последното десетилетие годишен ръст на руската икономика от 7%. Именно този растеж доведе до формирането на средна класа, която сега иска повече политически свободи.
По сходен начин високите цени на петрола позволиха на Леонид Брежнев да загърби необходимостта от реформи в неефективната съветска икономика и повишиха обществените очаквания.
Когато цената на петрола падна от 100 долара за барел до под 20 долара в началото на 80-те години вече беше твърде късно за прехода към ерата на новите потребителски технологии.
Усилията на Кремъл да догони американските разходи по така наречената програма Звездни Войни, имаща за цел изграждането на противоракетен щит, както и войната в Афганистан, доведоха страната до фалит.
Въпреки честите обещания за диверсифициране на руската икономика, през двата досегашни мандата на Путин по въпроса беше направено твърде малко. Около половината от руския бюджет за 2012 г. зависи от приходи от нефтената и газовата индустрия.
Уязвимостта на Русия стана очевидна през 2009 г., когато спадът на цената на петрола след колапса на Lehman Brothers Holdings Inc. предизвика една от най-тежките рецесии на водеща световна икономика.
Единствено благоразумното пренасочване на енергийни приходи към стратегически резервен фонд, инициирано от тогавашния финансов министър Алексей Кудрин, омекоти удара. Този резервен фонд сега възлиза на едва 60 млрд. долара от 140 млрд, долара през 2008 г.
00:56 | 14.09.22 г.