Путин 2.0: В капана на грешките от съветските дни

Така че какво може да направи Путин? По време на пародията, представена като предизборна кампания по-рано тази година, той обяви, че до 2020 г. Русия ще създаде 25 млн. нови работни места във високотехнологичния сектор, както и че страната ще се придвижи от 120-то на 20-то място в класацията на Световната банка (СБ) на дестинациите, където най-лесно се прави бизнес.

До 2018 г., обещава също Путин, Русия ще реинвестира 27% от брутния си вътрешен продукт (БВП) от 21% сега. Продуктивността в страната пък ще нарасне с 50%.

Обещанията са забележителни, но Путин едва ли ще ги спази.

Постигането им би изисквало безрезервна, почти революционна решимост за реформа на руската икономика. Руският президент обаче не дава ни най-малки признаци, че е готов на това.

Путин на практика спъва дори вече стартирали реформи като приватизацията и заобикаля закони като този за прекия избор на регионални управители. Той просто преназначи една четвърт от руските губернатори, седмица преди въпросният закон да влезе в сила.

В петък президентът одобри друг закон, който увеличава глобата за участие в неразрешени демонстрации до 300 хил. рубли (9000 долара) – приблизително средната годишна заплата в Русия. Тези действия илюстрират опасенията на Путин да не изгуби политическия контрол над системата и готовността му да се откаже от всякакви реформи, ако това е цената за консолидацията на неговата власт.

Най-очевидното завръщане към манталитета от дните на Студената война са плановете на Путин да увеличи разходите за отбрана. Миналата есен Кудрин беше уволнен, след като публично се противопостави на правителствените планове за утрояване на военния бюджет като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната до 2014 г.

Кудрин предупреди, че това би задълбочило зависимостта на руската икономика от износа на петрол и би повишило риска от рецесия. В публикувана преди изборите статия, озаглавена „Да бъдеш силен“, Путин определи подобни опасения като „напълно налудничави“.

Русия пренебрегва конвенционалното въоръжение и предвижда по-голямата част от увеличения бюджет да бъде похарчен за разработването на ново поколение балистични ракети като пряк отговор на планирания от НАТО противоракетен щит над Източна Европа, Близкия изток и Средиземноморието.

Руският отговор на предложения противоракетен щит е пресилен, тъй като дори ако е насочен срещу Русия, той по никакъв начин не би могъл да възпре огромния руски ядрен арсенал.

Путин би трябвало да използва тези ресурси, за да стимулира бизнеса и образователната система, необходима за създаването на диверсифицирана икономика с висока добавена стойност – това което протестиращата средна класа в Русия иска.

Руският президент е заложник на собственото си минало и системата на държавно контролиран капитализъм, която той самият създаде.

Путин изглежда вярва, че подобно масивно увеличаване на разходите за отбрана „ще убие два заека с един куршум“ – ще защити руския статус на световна супер сила и както самият той изтъква в предизборната си статия, „ще задейства двигателите на модернизацията и ще доведе до реален икономически растеж“.

Остава въпросът кой от двамата греши – Кудрин или Путин.