Стиглиц: Спасяването на Испания може да не проработи

Плановете за предоставяне на средства на испанското правителство, с които да бъдат спасени изпитващи затруднения банки, може да не проработят, тъй като Мадрид и финансовите институции на практика ще се спасяват един друг, казва Джоузеф Стиглиц, носител на нобелова награда за икономика, цитиран от CNBC.

„Системата е... правителството спасява банките, а банките спасяват правителството“, коментира Стиглиц в интервю.

Пакетът от 100 млрд. евро, договорен в събота от европейските финансови министри, е по-голям от очакваното. Испанските банки се оказаха тежко засегнати от спукването на балона в сектора на недвижимите имоти, рецесията и масовата безработица.

Ако Мадрид използва цялата сумата, това ще прибави 10% към дълговата тежест на страната. Дори без новите разходи в края на 2012 г. съотношението на дълг към брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да достигне 80% от 68,5% в края на 2011 г. Това от своя страна може да повиши доходността по испанските ДЦК.

В светлината на това, че през 2011 г. испанските банки са били основните купувачи на испански дълг, съществува риск, че правителството ще трябва да разчита на помощта на същите институции, които се опитва да спаси.

„Това е вуду икономика“, казва Стиглиц. „Това не работи и няма да проработи. Европа трябва да ускори преговорите за създаване на единна банкова система", казва още той.

„Няма начин, когато икономиката изпадне в рецесия, да можете да подкрепите растежа без някаква форма на общоевропейска банкова система.“

Това което Европейският съюз (ЕС) е направил досега е минимално и грешно, тъй като мерките за бюджетни икономии спъват растежа и увеличават дълговата тежест, коментира той.

„Германия продължава да твърди, че отговорът се крие във фискалната дисциплина. Това обаче е напълно погрешна диагноза“, казва Стиглиц.

„Издаването на общи еврооблигации е просто една от опциите, които могат да проработят. Съществуват и други като създаването на общо финансово министерство“, изтъква икономистът, допълвайки че в крайна сметка „в Европа трябва да има начин за набиране на средства в случай на рецесия“.

„Германия трябва да реши дали иска да плати цената за разпадането на еврото или цената за спасяването му? Според мен цената, която биха платили ако еврото се разпадне ще бъде по-голяма. Надявам се да осъзнаят това“, коментира Стиглиц.