Гръцката евротрагедия достигна финалната си фаза. Ясно е, че тази или следващата година страната е много вероятно да не бъде в състояние да посрещне задълженията си и да излезе от еврозоната, пише Нуриел Рубини за project-syndicate.org.
Отлагането на излизането от еврозоната за след изборите през юни и с ново правителство, което ще е ангажирано със същите неуспешни политики, няма да възстанови растежа и конкурентоспособността на страната.
“Гърция е заседнала в един порочен кръг на несъстоятелност, губи конкурентоспособност, трупа дефицити и депресията все повече се задълбочава. Единственият начин това да спре е тя да излезе от еврозоната под контрола на Европейската централна банка (ЕЦБ), Европейската комисия (ЕК) и Международния валутен фонд (МВФ), което ще намали вредите и за самата Гърция, и за европейските й партньори”, посочва Рубини.
Той посочва, че спасителните пакети и преструктурирането на дълга не са донесли облекчение за Атина, а връщането към растеж е невъзможно без бързото възстановяване на конкурентоспособността, което пък може да стане само с обезценяването на валутата. Това означава, че дългът на страната ще продължи да бъде неустойчив.
Рязко отслабване на еврото обаче е малко вероятно, смята Рубини. Бързо намаляване на разходите за труд за единица продукция чрез структурни реформи, които да увеличат ръста на производителността, е също малко вероятно, допълва той, като посочва, че на Германия й е отнело 10 години да възстанови конкурентоспособността си по този път.
Гърция обаче не може да остане в депресия в продължение на десетилетие, тъй като това би задълбочило социалните и икономически последствия за страната.
След като нито един от горните три варианта не е възможен, остава само един – отказ от еврото, връщане към националната валута и рязко обезценяване, което да възстанови конкурентоспособността и растежа.
Рубини признава, че процесът ще бъде травматичен, при това не само за Гърция. В основен проблем ще се превърнат капиталовите загуби на важни за еврозоната финансови институции. Само че това е преодолимо. Аржентина вече мина по същия път през 2001 г., припомня той.
Според него и Щатите са направили нещо подобно през 1933 г., когато се отказаха от златния стандарт и обезцениха долара с 69%.