Kонцентрацията на богатство в ръцете на най-заможните американци е достигнала нива, които нямат аналог от 1929 г., пише носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, в коментар за New York Times.
Когато коментирам този факт често ме питат дали това не означава, че настъпването на нова Голяма депресия е неизбежно.
Дали възходът на най-богатите 1% (или по скоро 0,01%) от американците е причина за „Малката депресия“, в която се намираме? Вероятно да. Неравенството е основна причина за депресията и високата безработица. Това е така, защото посрещнахме кризата със смесица от парализа и объркване, произтичащи от изкривяващия ефект на масивната концентрация на доходи в ръцете на малка група хора.
Ако нещо подобно на финансовата криза от 2008 г. се беше случило през, да речем, 1971 г. - годината в която Ричард Никсън декларира: „Аз съм кейнсианец в икономическата политика“ - Вашингтон вероятно щеше да реагира доста адекватно.
Щяхме да сме свидетели на широк надпартиен консенсус за предприемането на решителни действия, както и за това какви точно да са те.
Това щеше да се случи тогава. Сега обаче политиката във Вашингтон се характеризира с остри партийни разпри и интелектуално объркване. Според мен, пише Кругман, те са плод на екстремното разминаване в доходите.
В публикувана наскоро книга конгресмените Томас Ман и Норман Орнстейн признаха истина, която до скоро беше табу.
Те изтъкват, че политическата парализа в страната до голяма степен е причинена от трансформацията на Републиканската партия в екстремистка сила, която „не приема легитимността на факта, че е в политическа опозиция“. Не може да има сътрудничество в името на националния интерес, когато едната страна не прави разлика между националния интерес и своите собствени партийни приоритети.
Как се стигна до тук?
05:56 | 09.09.22 г.