Европейският социален модел е решение, а не проблем за Стария континент

В светлината на финансовата криза, европейските лидери поставят под въпрос социалния модел на Стария континент. Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги дори заяви, че европейският социален модел „е мъртъв“. Това е погрешно, пише Пол Фурние, член на борда на директорите на Confederation Generale du Travail, един от най-влиятелните профсъюзи във Франция, в коментар за Bloomberg.

Правителствата не се опитват да решат реалните проблеми, станали причина за зараждането на кризата. Вместо това политиците атакуват социалните системи и принуждават обикновените хора да плащат.

Вземете например Гърция. Страната беше принудена да приеме безпрецедентен по своята жестокост план за бюджетни икономии, който включва драстично орязване на публичните разходи, заплатите, пенсиите и социалните програми. Това доведе страната до икономическа, социална и политическа криза, която ще продължи много години.

Тези политики са инициирани не от гърци, а от представители на Европейския съюз (ЕС) в Брюксел, от Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт и от Лондон, където британското правителство продължава да блокира предложените мерки за стимулиране на възстановяването, като например въвеждането на общоевропейска такса върху финансовите транзакции.

Прилаганите в момента идеи са базирани на експериментални модели от Латинска Америка през 70-те и 80-те години, за които всички добре знаем, че са самоубийствени.

Синдикатите от Европейска конфедерация на профсъюзите (ETUC) имат коренно различно виждане и то е, че подобни политики тласкат Европа към рецесия, безработица и нищета. Демокрацията, както в политически, така и в социален аспект, трябва да бъде възстановена.

Като за начало трябва да преосмислим идеята, че ЕС е просто един голям пазар, където не е необходима социална и фискална хармонизация. Това виждане принуди европейците да се съревновават един с друг и е илюстрирано от факта, че германската икономика нараства за сметка на останалите по-неконкурентоспособни страни в региона.

Благосъстоянието, генерирано чрез общ пазар, трябва да е на разположение на всички граждани на ЕС. То преди всичко трябва да бъде използвано за повишаване на стандарта на живот на хората.