Малко по малко експертите стигнаха до консенсус за това как кризата в еврозоната трябва да бъде решена.
Те препоръчват създаването на общоевропейска система за банков надзор, която регламентира спасяването на изпаднали в неплатежоспособност банки и предвижда застраховане на всички депозити.
Анализатори препоръчват националните правителства да прехвърлят на Брюксел целия контрол над европейския банков сектор. Така понятието испанска или германска банка ще престане да съществува, тъй като всички институции ще се европейски, пише Волфганг Мюнхау, анализатор на Financial Times, в коментар за изданието.
В много отношения това е едно очевидно решение за голяма част от проблемите, а именно слабостта на европейските банки и токсичната им зависимост от националните правителства. Еврозоната все още не е решила как да се справи с отслабващата конкурентоспособност на страните от Южна Европа, както и ниския растеж в еврозоната като цяло.
Очевидно е, че валутният съюз се нуждае от интегриран банков сектор. По друг начин банковата криза не би могла да бъде овладяна. Така централният регулатор ще може да принуждава банки да поемат загуби или да уволняват некомпетентни изпълнителни директори. Брюксел ще може да поема частичен контрол над банки, да ги принуждава да се сливат, да фалират или да бъдат напълно национализирани.
Евентуална система за централизиран контрол на банковия сектор вероятно е абсолютният минимум, когато говорим за изграждането на адекватна икономическа инфраструктура в ЕС. Не е изключено обаче да възникнат и проблеми.
Първо, подобно решение би сработило единствено ако прехвърлянето на суверенитета бъде пълно. Ако помните разправиите, съпътствали наскоро приетия фискален пакт, би било наивно да се надявате, че ЕС може да постигне бързо и лесно споразумение за проект с подобни мащаби.
Интересен е въпросът дали Германия наистина ще се съгласи на подобен трансфер на суверенитет. Дали Германия ще одобри система, с която европейските регулатори ще могат да принуждават германските регионални Landesbanken да фалират?
Обикновените граждани не гледат на Landesbanken със същия ужас, както Европейската комисия (ЕК). За обикновените германци тези банки са източник на ипотеки при лихви по-ниски от пазарните, както и на корпоративни заеми, които никоя търговска банка не би отпуснала.
Трудно е да си представим германският корпоративен сектор без топлите отношения с Landesbanken.
Как политическите партии налагат своето влияние? Банков сектор, който е слабо конкурентен и не се стреми към максимизиране на печалбите лежи в сърцето на германската икономика.
Наистина ли може да си представим, че в предизборната си кампания през 2013 г. германският канцлер Ангела Меркел ще се застъпи за създаването на единна европейска банкова система, пита Волфганг Мюнхау?
20:50 | 11.09.22 г.