В събота британският Times публикува материал за все по честите самоубийства в Европа – феномен, придобил мрачна популярност като „самоубийства на икономическата криза“.
Хора посягат на живота си, отчаяни от безработица и бизнес провали. Историята е тъжна, но съм сигурен, че не съм единственият читател, особено сред икономистите, който се пита дали всъщност това не е разказ за очевидната решимост на европейските лидери да докарат Стария континент до икономическо самоубийство, пише носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман в коментар за New York Times.
Само преди няколко месеца изпитвах надежда за Европа, споделя Кругман. Може би помните, че през ноември Европа беше на ръба на финансов колапс. Тогава обаче Европейската централна банка (ЕЦБ) се притече на помощ. Институцията предложи на европейските банки отворени кредитни линии и им разреши да използват като обезпечение облигации на страни от периферията на еврозоната. Програмата директно подкрепи банките и индиректно правителствата, слагайки край на паниката.
Въпросът обаче е дали тази смела и ефикасна стъпка ще се окаже начало на по-широко икономическо възстановяване и дали европейските лидери ще използват времето, подарено им от банката, за да преосмислят политиките, причинили проблемите на първо място. Вместо да направят това обаче, те просто удвоиха усилията за прилагане на провалените си политики.
Сега е много трудно да се повярва, че нещо може да ги накара да променят този курс.
Да вземем например Испания, която за момента се намира в епицентъра на кризата и да оставим настрана приказките за рецесия. Испания всъщност е в дълбока депресия с безработица от 23,6%, сравнима с тази в САЩ от дните на Голямата депресия. Младежката безработица надхвърля 50%.
Това не може да продължава и именно разбирането от страна на инвеститорите, че това не може да продължава, повишава цената за финансирането на Испания.
Всъщност няма голямо значение как Испания е попаднала в тази ситуация. Каквато и да е историята обаче, тя не се връзва по никакъв начин с моралните поучения, така популярни сред европейските политици и особено германските.