Според повечето икономисти, ако някой напусне еврозоната последствията ще са катастрофални. Като повечето общоприети факти, подобно виждане ще бъде опровергано не от идеи, а от събитията, които ни очакват, пише Джонатан Тапър, съавтор на бестселъра „Завършекът на играта: Краят на дълговия супер цикъл“ (Endgame: The End of the Debt Supercycle), посветен на дълговата криза.
Ако еврото се разпадне, това няма да е първият валутен съюз с подобна съдба. През последните 100 години е имало 69 валутни развода, посочва Тапър, който е и мениджър на Hinde Capital, базиран във Великобритания хедж фонд, в коментар, публикуван от CNBC.
Удивително е, че почти всички те се асоциират с ниска макроикономическа волатилност. В почти всички случаи преходът е бил плавен и сравнително предвидим. Примерите включват Австроунгарската империя през 1919 г., Индия и Пакистан през 1947 г., Пакистан и Бангладеш през 1971 г., Чехословакия през 1992 г.– 1993 г. и Съветският съюз през 1992 г.
В такъв случай защо очакваме разпадането на еврозоната да предизвика криза? Гърция, Португалия, Ирландия, Италия и Испания са акумулирали много високи и неустойчиви нетни външни дългове във валута, която те не могат да печатат и девалвират.
Нетните дългови нива на страните от периферията на еврозоната са по-големи, отколкото задлъжнялостта, породила почти всички кризи, довели до фалит и девалвация в страни от развиващия се свят.
Поради изключително надценените реални валутни курсове и много високите нетни външни дългови нива, всяко напускане на еврозоната неизменно би довело до девалвация на нововъведените драхми, песети, ескудо, ирландски или италиански лири.
Механизмите на валутните разводи са сложни, но приложими. Историческите примери могат да се използват като пътна карта за евентуално напускане на еврозоната.
Реалният проблем в Европа е, че периферните страни имат екстремни и крайно неустойчиви дисбаланси и много високи дългови нива. Ето защо контролираните фалити в комбинация с валутна девалвация са неизбежни и дори желателни.
Европейските политици отказват да мислят за приключване на един толкова амбициозен икономически проект, какъвто е еврото. Въпреки това Гърция, Португалия, а вероятно Испания, Ирландия и Италия, в крайна сметка ще решат, че е в техен интерес да напуснат еврото. Когато го направят те ще могат да използват историческите примери като пътеводител.
Въпреки, че от историческа гледна точка еврото е уникално, проблемите които би създало неговото разпадане, не са. Няма смисъл да се впускаме в подробности за това как точно ще се случи това. Подобни сценарии са се разигравали десетки пъти.