Образът на жените като мениджъри, които поемат по-малко рискове и които е малко вероятно да прахосат финансите на банката, която управляват е погрешен и политиците трябва да вземат това под внимание, се казва в доклад на Bundesbank, цитиран от Financial Times.
Промените в бордове на директори с цел увеличаване на женското присъствие в топ мениджмънта на редица институции „са довело до по-рисков начин на управление“, заключават авторите на обширно изследване на германските финансови институции, публикувано от централната банка.
Те изтъкват, че екипи от по-млади мениджъри също са склонни да взимат по-рискови решения. Ако в управителния съвет преобладават експерти завършили докторска степен обаче, ефектът е точно обратен.
Изследването, което разклаща общоприетия имидж на жените мениджъри като по-малко склонни да поемат рискове може да се окаже политически противоречиво.
Германският министър на труда Урсула вон дер Лейен е сред политиците, които настояват за по-решителни мерки за увеличаване на женското присъствие в управителните съвети на европейските институции.
Този политически натиск е базиран на желанието за по-голяма равнопоставеност между половете, посочват авторите на доклада. Ефектът върху корпоративната култура обаче до голяма степен е подценен. Разкритията „предполагат, че подобна политика трябва да бъде подложена на публично обсъждане“, се казва в изследването.
Въпреки че Bundesbank публикува доклада, институцията подчертава, че резултатите „не отразяват задължително мнението на институцията или нейните служители“. В 6-членния борд на директорите на Bundesbank има една жена – Сабине Лаутеншлагер.
Коментирайки противоречивите изводи, базирани на анализ на топ мениджмънта на германските банки от 1994 г. до 2010 г., като основна причина авторите изтъкват факта, че „жените мениджъри обикновено имат значително по-малък опит“ от колегите си мъже и тази липса на опит ги кара да поемат рискове.
Според друго обяснение, тъй като жените все още са рядкост в подобни управителни органи, тяхната поява може да наруши традиционната „клубна“ атмосфера на срещите. Според авторите, „ако членовете на даден борд нямат сходен опит и не споделят сходни ценности, това може да доведе до конфликт и да затрудни вземането на решения“.
Това което пречи на дамите да бъдат включвани в управителни съвети е и склонността им да поемат по-високи рискове, се изтъква още в изследването.
По-малко противоречив е изводът, че понижаването на средната възраст на членовете на управителния съвет също учестява поемането на рискове. Авторите на доклада съветват регулаторите да обърнат повече внимание на възрастта на банковите директори.
Според изследването понижаване на средната възраст на членовете на борда на директорите на дадена банка с 5 години увеличава съотношението на рисково претеглените активи към общите активи на съответната институция с 2,66 процентни пункта.
Изводът, че присъствието на повече мениджъри с докторска степен понижава поемането на рискове може да бъде аргументиран „с факта, че по-добре образованите директори прилагат по-задълбочени техники за оценка на риска и ръководят бизнеса придържайки се към резултатите от тези техники“.