Дълбоките рецесии могат да станат обичайно явление

Дълбоките рецесии, съпроводени от анемично възстановяване, ще се превърнат в норма, вместо в изключение, тъй като работната сила нараства с по-бавни темпове, посочват водещи икономисти, цитирани от Bloomberg.

Типичното свиване на икономиката „ще е по-стръмно, а възстановяването на производството и заетостта по-бавно“, се посочва в доклад на Джеймс Сток от Харвардския университет и Марк Уотсън от Университета в Принстън.

„Може да очакваме, че високата безработица ще е типична за възстановяванията от бъдещи рецесии“, изтъкват те. „Те ще са сходни с възстановяванията, наблюдавани след последните две рецесии“.

Според икономистите, които са членове на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ – институцията, която определя продължителността на всеки бизнес цикъл – дълбочината, продължителността и последствията от 18-месечната рецесия, която приключи през юни 2009 г., са предвидими на базата на паралели с предишни спадове.

Заключенията на Сток и Уотсън също така са в противоречие с изследване на Кармен Рейнхарт и Кенет Рогоф, според което възстановяването от рецесии, причинени от финансови сривове, е различно.

Според Сток и Уотсън, „последната рецесия е резултат от серия сътресения, които просто са били по-мащабни от наблюдавани в миналото сходни икономически трусове. При това реакцията на макропоказателите към тези сътресения са почти идентични с историческите“.

Авторите идентифицират 6 икономически шока, които могат да обяснят протичането на всяка  рецесия, включително спада от 2007 г. - 2009 г. „Изследването на измененията на цените на петрола, валутната политика, продуктивността, несигурността, ликвидния и финансов риск и фискалната политика е достатъчно, за да се направят изводи за евентуалните последствия от всяка рецесия“, посочват те.

Анализът на последния спад разкрива, че "икономиката е била засегната от серия последователни, необичайно тежки сътресения, всички от които са били наблюдавани и преди, макар и не в подобни мащаби или за толкова кратко време“, посочват авторите.

Последната рецесия е предизвикана от първоначално шоково нарастване на цената на петрола, последвано от финансовата криза, колапс на финансовите пазари и продължителна несигурност, породена от политически проблеми.

Въпреки че анемичният характер на последното възстановяване може да е индикатор, че този път нещата стоят различно, авторите подчертават, че това по-скоро е следствие от дългосрочните структурни икономически промени, отколкото от рецесията.

През първите 8 тримесечия на възстановяването, което започна през юни 2009 г., щатската икономика нарасна с 5% в сравнение със средно 9,2% след 7-те рецесии между 1960 г. и 2001 г. За периода заетостта е нараснала с едва 0,6% вместо с 4%, както в периодите на предишните възстановявания, се посочва в изследването.

Измененията в дългосрочните тенденции или фундаменталната структура на икономиката, а не самата рецесия, са основна причина за забавянето на възстановяването на заетостта, твърдят Сток и Уотсън.

Негативните тенденции във фундаменталната структура на икономиката от друга страна се обясняват почти изцяло с демографски проблеми.