След първоначалния ентусиазъм на европейските лидери, че новоподписаното споразумение за по-строга фискална дисциплина е първата стъпка към осъществяването на европейския икономически съюз, пактът беше ударен от насрещни политически ветрове заради слабата подкрепа и опасността от провал на ратификацията му в няколко страни.
Последното усложнение дойде в сряда от Холандия, където лидерите на проевропейската лейбъристка партия заявиха, че ще гласуват срещу пакта, ако правителството капитулира пред наложената от Брюксел цел за 3% бюджетен дефицит. Изпълнението на таргета би предизвикало нова серия от съкращения на публичните разходи, пише The Financial Times.
Вотът на лейбъристите в холандския парламент е ключов за правителството на малцинството на Марк Рюте, което подкрепя ратификацията на новия договор.
Възможността Холандия да се откаже от фискалния пакт се появи след като Ирландия реши да подложи ратификацията на документа на референдум. Германия, чийто канцлер Ангела Меркел е един от радетелите за подписването на пакта, пък се затруднява да осигури необходимото парламентарно мнозинство за приемането му.
Френският фаворит за президентския стол Франсоа Оланд на свой ред е категоричен, че ще поиска преподписване на договора, ако спечели изборите през май.
Европейските власти обаче не изглеждат притеснени от възможността фискалният пакт да бъде отхвърлен в още една страна. От Брюксел припомнят, че споразумението ще влезе в сила при ратифицирането му от 12 страни-членки в Еврообщността.
Анализатори обаче подчертават, че отказът от ратификация на договора в няколко държави би подкопал усилията на Брюксел да възвърне доверието към еврото.
„Не е необходимо фискалният пакт да бъде подписан от всички 17-държави от еврозоната, но оттеглянето на всяка една държава изпраща определени сигнали“, коментира пред изданието Янис Емануилидис, старши анализатор в European Policy Centre.
„Представете си какво би последвало, ако споразумението не влезе в сила. На теория това не е кой знае какво, но от политическа гледна точка такава ситуация би била критична“, допълва той.
Според анализатори обратът в позициите на много страни се дължи именно на решението на Ирландия да се допита до народа за присъединяването към фискалния пакт. Последните проучвания на общественото мнение в страната показват, че 44% от ирландците подкрепят споразумението, 29% са категорично против ратификацията му, а останалите нямат мнение по въпроса.
Експертите също така посочват, че доверието в договора може да започне да се топи, след като еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен призова Ирландия да спази ангажиментите си по кредита за спасяването на банковата й система и да не отлага годишното плащане в размер на 3,1 млрд. евро.
Дъблин, въпреки забележките на Рен, упорито се опитва да предоговори заема с мотива, че това е от съществена важност не само за възстановяването на страната, но и на цяла Европа.
08:20 | 12.09.22 г.