Способността на Китай да спаси компрометираната световната финансова система и глобалната икономика е преувеличена, а неустойчивият фундамент на китайската икономическа и финансова мощ твърде често остава незабелязан, се казва в анализ на MarketWatch.
През първата фаза на глобалната финансова криза Китай беше засегнат тежко. Икономическият растеж се забави, а уволненията на работници-имигранти само в провинция Гуандун, където са съсредоточени ориентирани към износ производствени мощности, достигнаха 20-25 млн.
В отговор на шоковото свиване на търсенето на китайски стоки на външните пазари - следствие от безпрецедентната едновременна рецесия във всички развити страни - Пекин вложи огромни ресурси, за да възстанови растежа и да омекоти икономическите и социални последици от забавянето.
В края на 2008 г. Китай представи двугодишен пакет от фискални стимули за 4 трлн. юана (около 600 млрд. долара). Средствата обаче бяха усвоени главно чрез контролираните от правителството банки за развитие, финансиращи крупни инфраструктурни проекти.
Отпуснатите от китайските банки кредити през 2009 г. и 2010 г. достигнаха 40% от БВП на страната - съответно 1,1 трлн. и 1,4 трлн. долара. За сравнение през 2008 г. те са възлизали на едва 740 млрд. долара. През последните 2 години количеството отпуснати кредити се е увеличило с почти 50%.
Според Световната банка (СБ) след 2008 г. китайският растеж се дължи почти изцяло на „правителствени програми“. На практика възстановяването на страната е сходно с дългово стимулираното възстановяване на САЩ след рецесията от 2001-2002 г.
Дългови проблеми
В краткосрочен план стимулиращото растежа кредитиране ще доведе до нарастване на лошите кредити.
Използвайки характерна за стила си хипербола, хедж фонд мениджърът и инвеститор Джеймс Чанос заяви, че балонът в Китай е с размерите на „Дубай по 1000 и отгоре“, визирайки проблемите около сектора на недвижимите имоти в Обединените арабски емирства (ОАЕ).
Все пак подобни прогнози за неминуем финансов и банков колапс в Китай са пресилени.
Кредитите в сектора на недвижимите имоти са консервативно структурирани, а правителството разполага с редица инструменти, чрез които може да се справи с проблемите.
Както може да предположим, за да бъдат избегнати рисковете от фалит през февруари китайското правителство нареди на банките да разсрочат дългове, отпуснати на местните правителства за 1,7 трлн. долара.
Лошите кредити обаче ще абсорбират значителни финансови ресурси и ще ограничат вътрешното потребление.
Правителството ще рекапитализира банковата система като гарантира широк спред между лихвите, при които банките се финансират и доходността по отпуснатите от тях кредити.
Точно както в Япония и САЩ преди колапса на кредитните им балони, китайските собственици на ипотекирани жилища ще трябва да платят за спасяването на изпадналите в несъстоятелност банки.
От друга страна, тези които имат депозити ще са принудени да плащат скрит данък, произтичащ от ниските лихви по депозитите и високите лихви по кредитите.
На практика спасяването на банките представлява един огромен трансфер на богатство и доходи от домакинствата към икономиката. Тази сума вероятно ще достигне проценти от БВП на страната.
Дългосрочният ефект от дългово генерирания инвестиционен бум ще бъде комплексен. Приходите от много проекти ще се окажат недостатъчни, за да покрият изтеглените заеми или да генерират адекватна финансова възвръщаемост.
Ефективността на китайските инвестиции се понижава. За създаването на 1 долар китайски БВП сега са необходими между 6 до 8 долара кредит. Преди 20 години за това бяха необходими едва 1 до 2 долара. За сравнение точно преди финансовата криза за създаването на 1 долар БВП в САЩ бяха необходими около 4-5 долара.
Стимулиран от непродуктивни инвестиции, растежът в Китай е икономически деструктивен и крие зародиша на своята гибел, завършва анализът на MarketWatch.
23:06 | 13.09.22 г.