Следващата голяма финансова криза може да произлезе от Китай, смята главният икономически коментатор на FT Мартин Улф.
„Припомнете си САЩ през 30-те, Япония и Швеция през 90-те, САЩ, Великобритания и еврозоната сега. Финансовите кризи засягат всякакви страни. Както Кармен Райнхарт от Института Питърсън за международна икономика и Кенет Рогоф от Харвард посочват, кризата е „заплаха за равните възможности“. Би ли могъл Китай да е различен? Само ако китайските политици останат предпазливи“, пише Улф.
Миналата седмица китайската Народна банка препоръча да се ускори отварянето на китайската финансова система. Като се има предвид какъв е залогът и за Китай, и за света, от съществено значение е да се обмислят последиците от един такъв ход. Може би светът ще свърши по-добра работа в управлението на този процес, отколкото е направено в миналото.
Препоръката на китайската Народна банка беше публикувана в държавната информационна агенция Синхуа и подписана от Шън Сунчън, ръководител на отдел „Статистика“ в институцията.
Предвиждат се три етапа на реформата. Първият ще продължи през следващите три години и ще проправи пътя на китайските инвеститори в чужбина, тъй като „свиването на западните банки и компании е освободило пространство и стратегически възможности за китайските инвестиции“.
Втората фаза ще трае между три и пет години и предвижда ускоряване на външното кредитиране в юани. В по-дългосрочен план, вероятно от 5 до 10 години, се предвижда чужденците да могат свободно да инвестират в китайски акции, облигации и имоти.
Последната стъпка от реформата е юанът да стане свободно конвертируем, но не е уточнен моментът за това. Освен това се предвижда да действат рестрикции за ограничаване на спекулативните капиталови потоци. В обобщение пълната интеграция всъщност е отложена във времето.
Какви биха били последиците от този план, пита Мартин Улф. Реформата всъщност изглежда разумна, но за да достигне до това мнение човек трябва да вземе предвид всички ползи и рискове от „отварянето“ на Китай към света.
05:36 | 14.09.22 г.