Правилото Волкър – ключов елемент от закона за финансовите регулации в САЩ, известен като инициативата Дод-Франк – има за цел да възпира банките от рискова търговия, която се оказа една от основните причини за финансовия колапс през 2008 г.
Банките мразят правилото, тъй като по-малкото рискови спекулации означават по-малко печалби и по-малко бонуси за трейдърите и висшия мениджмънт, пише New York Times.
След като законът беше приет през лятото на 2010 г., финансовите институции направиха всичко възможно, за да притиснат Конгреса и регулаторите да отслабят неговото въздействие.
Така се стигна до предложената в края на 2011 г. нормативна уредба на законодателството, която според NYT е написана уклончиво и без необходимата остротата.
Пол Волкър - бившият председател на Федералния резерв (Фед), на чието име е кръстено правилото - както и други реформатори, настояваше за налагането на значително по-ясни правила.
Законът забранява на банките да търгуват за собствена сметка – търговия с акции, при която печалбите и загубите се поемат от самата банка, а не от клиентите й.
Смисълът на това е парите на данъкоплатците, които спасиха банките, да не се използват за спекулации, които обогатяват главно трейдърите и висшия мениджмънт.
За да могат обаче банките да продължават да обслужват клиентите си, законът изисква от регулаторите да разрешат някои форми на търговия, включително маркет-мейкърските функции, при който банките купуват и продават акции с цел осигуряването на ликвидност.
Предложените регулации обаче не разграничават адекватно двата вида търговия и това може да позволи на банките да търгуват за собствена сметка, като представят сделките за маркет-мейкърски.