Гърция трябва да фалира, ако иска демокрация

Когато германският министър на икономиката Волфганг Шойбле предложи Атина да отложи парламентарните избори в страната като условие за отпускане на допълнителна помощ, стана ясно, че играта е към своя край, пише Волфганг Мюнхау, анализатор на Financial Times в коментар за изданието.

Намираме се на етап, в който успехът вече не е съвместим с демокрацията. Германският финансов министър иска да предотврати един „грешен“ демократичен избор. Подобно е и предложението изборите да бъдат проведени, но при условие, че ще бъде създадена широка коалиция, независимо от резултатите.

Еврозоната иска да избере новото гръцко правителство и да превърне Гърция в своя колония. Дилемата на Шойбле е разбираема. Министърът носи отговорност към германския Бундестаг, но в същото време е принуден да подпише спасителна програма за Гърция, която той лично се съмнява, че ще проработи. Отпускането на помощта преди изборите в Атина е рисковано. Какво би спряло едно ново гръцко правителство и парламент едностранно да променят споразумението?

Гърция и без това няма репутацията на страна, която спазва съвестно поетите ангажименти. Недоверието е разбираемо. Но за да разреши този проблем еврозоната иска гаранции, които са стъписващо крайни.

Провокациите спрямо Гърция ескалират от седмици. Първо дойде предложението за назначаване на фискален комисар с мандат да налага вето върху решенията на гръцкото правителство.

След като това беше отхвърлено, представители на Брюксел предложиха да бъде създадена автономна сметка, която да гарантира, че еврозоната може да блокира фондове за Гърция по всяко време, без да предизвика фалит. Определено обаче най-екстремното предложение е това за отмяна на изборите и за назначаване на служебното правителство на Лукас Пападимос за продължителен период от време.

Едно е кредиторите да оказват натиск върху икономическата политика на страната, която получава тяхната помощ, друго е да нареждат отмяна на избори и да налагат мерки, които да имунизират решенията на правителството от изхода на един демократичен процес.

Тези искания не издържат теста за „категорическия императив“ на Кант – Германия не иска подобни правила да бъдат прилагани навсякъде. Те не могат да бъдат приложени и в самата Германия, тъй като биха били противоконституционни.