Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) потвърди това, което всички очакваха – повечето европейски икономики се свиват. При това засегнати са икономики, които все още не са се възстановили напълно от последната рецесия.
Въпреки че това все още не е официална рецесия, единственият адекватен въпрос който може да си зададем е колко дълбок ще се окаже този икономически спад, пише в коментар за New York Times Пол Кругман, носител на Нобелова награда за икономика.
Въпреки всички проблеми в САЩ, брутният вътрешен продукт (БВП) на страната най-сетне надхвърли нивата отпреди кризата. БВП на Европа обаче все още е под този праг. При това, някои европейски страни преживяват икономически несгоди, сходни с тези от дните на Голямата депресия. Икономиките на Гърция и Ирландия са се свили с двуцифрен процент, безработните в Испания са над 23%, а спадът във Великобритания вече продължава по-дълго от този през 30-те години.
Още по-лошото е, че европейските лидери все още подкрепят икономическата доктрина, довела до тази катастрофа, посочва Кругман.
Нещата можеше да не са толкова зле. Гърция щеше да има сериозни неприятности независимо от провежданата политика. В по-малка степен същото важи и за други страни от периферията на еврозоната. Европейските лидери обаче се постараха ситуацията да се влоши доста повече от необходимото, като подмениха рационалния икономически анализ с морални поучения, а уроците на историята - с фантазии.
В началото на 2010 г. политиката на тотални бюджетни икономии – ограничаването на правителствените разходи, дори с цената на висока безработица – се превърна в стандарт за европейските столици.
Според тази доктрина прекият негативен ефект от бюджетните съкращения върху безработицата трябваше да се компенсира от повишаването на „доверието“. С други думи бруталното орязване на бюджетните разходи трябваше да доведе до ръст на потреблението и инвестициите, докато страните, които не се придържат към тази политика страдат от изтичане на капитали и нарастване на цената на кредитирането.
Ако това ви звучи като една от идеите на Хърбърт Хувър (31-вият американски президент, оглавявал Белия дом от 1929 г. до 1933 г.), значи сте прави. Неговата икономическа теория е точно такава.
Сега обаче резултатите са точно такива, каквито са описани в анализите на три поколения икономисти и каквито можеше да очакваме, ако се бяхме поучили от историята.
15:10 | 12.09.22 г.