В разгара на европейската дългова криза миналата година, полският външен министър Радослав Сикорски помоли Берлин да поеме ситуацията в Европа в свои ръце.
Трудно е да не усетите специфичния исторически привкус на този апел, пише Financial Times. „Повече се страхувам от бездействието на Германия, отколкото от нарастването на политическото й влияние“, казва обаче Сикорски.
На току що приключилата в Брюксел среща на европейските лидери, германският канцлер Ангела Меркел постигна пълен триумф – нов фискален пакт, подкрепен от 25 европейски страни, който налага германска бюджетна дисциплина в региона.
Все пак този триумф си има и своя цена. Рискът е, че волно или не се прокрадва усещането, че Европа се превръща в доминирана от Германия провинция.
Това усещане беше засилено и от идеята на Берлин за избиране на европейски комисар с правомощия да определя бюджетната и данъчната политика на Атина.
Не е сигурно, че новите правомощия биха се различавали твърде много от тези, които институционалните кредитори на Гърция – Международният валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейският съюз (ЕС) - вече притежават. Нещо повече, проблемите около спасителната програма за Гърция се дължат не толкова на политически грешки, колкото на неспособността за прилагане на решенията от нефункциониращата гръцка бюрокрация. Тези същите бюрократи едва ли ще са по-склонни да спазват нареждания от Брюксел, отколкото от Атина.
Това обаче не смекчава вредата от подобно безпрецедентно предложение за отказ от суверенитет. Войната на думи между гръцките и германските таблоиди продължава от самото начало на гръцката криза и реакцията на гръцката преса беше напълно предвидима.
19:28 | 13.09.22 г.