Повечето анализатори са съгласни, че кризата на капитализма е причинена от два основни проблема: неспособността на системата да осигури устойчив просперитет чрез икономически растеж и работни места, както и виждането, че като цяло системата е твърде нечестна и социално несправедлива, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pimco, най-големият облигационен фонд в света, в коментар за Financial Times.
Да се провалиш по един параграф е проблем. Да се провалиш и по двата параграфа, при това по толкова драматичен начин е наистина „криза“, която повдига легитимни въпроси за системата като такава.
Първо, капитализмът винаги е бил и винаги ще бъде уязвим за традиционните капани на пазара. Ето защо трябва да направим така, че да понижим риска в няколко сектора, които имат свойството да усилват добрите и лошите аспекти на системата.
Финансовият сектор определено е един от тези сектори. През изминалото десетилетие 5 страни – Исландия, Ирландия, Швейцария, и което е по-важно поради систематичната им роля - Великобритания и САЩ, забравиха за факта, че финансите сами по себе си не са индустрия и че финансовият сектор зависи от способността си да обслужва реалната икономика. За катастрофата допринесе и виждането, че финансите представляват следващата стъпка на естествената еволюция на капитализма (от земеделие към индустрия, през услуги и накрая финанси).
Благотворителността сама по себе си няма да реши глобалните проблеми. Капитализмът от друга страна може да помогне, при това като върне хората на работа, коментира темата за състоянието на капиталистическата система бившият американски президент Бил Клинтън.
Винаги е съществувала пропаст между това, което правителствата могат да предложат и това което частният сектор може да произведе – пропаст, която благотворителността помага да бъде запълнена. Нашата отговорност се състои в това да преосмислим този модел, като преразгледаме връзката между икономическите и социалните предизвикателства, така че ползите и възможностите да са достъпни за повече хора.
Първо, преразглеждане на модела е необходимо защото хората искат това. От Закути парк край Уолстрийт до площад Тахир в Кайро протестиращите заявяват, че сегашната система не работи за твърде много от тях.
Второ, финансовата криза недвусмислено разкрива, че пътят който следвахме е бил нестабилен и неустойчив. Въпреки че глобалните икономически системи помогнаха на много хора да забогатеят, те на практика задълбочиха неравенството, включително и между отделните страни.
Неравенството не само че потиска бедните и убива мечтите на средната класа, но също така спъва продуктивността и растежа.