2011 година ще бъде запомнена като момент, в който дори вечните оптимисти – американците, започнаха да показват отчаяние. Преди време президентът Джон Кенеди бе казал – приливната вълна повдига всички лодки. Сега обаче, при отлива, американците не само виждат, че онези с големите яхти отплуват надалеч, ами и че много от малките лодки са натрошени на парчета от вълните.
Така характеризира случващото се в икономиката американският икономист Джоузеф Стиглиц, преподавател в университета Колумбия и Нобелов лауреат по икономика в свое есе.
В краткия момент, когато приливът идваше, милиони хора повярваха, че може би имат шанс да осъществят „американската мечта”. Сега тези мечти се изпаряват, пише Стиглиц.
До 2011 година спестяванията на онези, които изгубиха работата си през 2008 и 2009 година се стопиха. Чековете с помощи за безработица вече не са достъпни за тях. А заглавията по медиите, че в САЩ отново се откриват работни места не означават нищо за 50-годишните американци, които имат минимален шанс някога отново да си намерят работа.
На практика хората на средна възраст, които са си мислели, че ще бъдат безработни за няколко месеца, осъзнават истината, че на практика са били насилствено пенсионирани. Младите хора, които завършват колежи с дългове за десетки или стотици хиляди долари също не могат да намерят никаква работа.
Онези, които са се пренесли да живеят при приятели или роднини, на практика са станали бездомни. Къщите, закупени по време на бума все още са на пазара или пък са продадени със сериозна загуба. Над седем милиона американски семейства са изгубили домовете си.
Тежките последствия от финансовия бум на предишното десетилетие се усещат с пълна сила и в Европа. Треската около Гърция и стремежите на някои други страни да съкращават разходи ще вземат своята дан тази година.
Кризата пропълзя към Италия. Безработицата в Испания, която не е падала в близост до 20% от началото на рецесията, продължава да расте. Доскоро немислимото – краят на еврото, започна да изглежда като съвсем реален сценарий.
Тази година вероятно ще бъде дори по-лоша от предишната.
Възможно е, разбира се, САЩ да решат политическите си проблеми и най-накрая да приемат правилния пакет от стимули, с който безработицата да бъде върната до 6-7 на сто (прекалено е да се надяваме тя да падне до предкризисните нива от 4-5 на сто).
Това обаче изглежда толкова невероятно, колкото в Европа да осъзнаят, че единствено рязането на разходи няма да реши проблемите. По-вероятно е орязването на разходи само да ускори икономическия спад. Без растеж дълговата криза само ще се влошава.
20:49 | 11.09.22 г.