През следващата година еврозоната ще остане основният източник на икономическа нестабилност за глобалната икономика, пише Кенет Рогоф, професор по икономика от Харвардския университет в коментар за Financial Times.
Не съществува лесно решение. Еврозоната се нуждае от нова конституция, която да създаде силна, централизирана фискална и регулаторна власт, съпътствана от необходимата политическа интеграция, а това вероятно означава изхвърлянето от Европейския съюз (ЕС) на някои по-слабо развити страни. За съжаление това е политически неприемливо, признава Рогоф.
Ето защо реалистичното решение в средносрочен план се крие в по-широката интерпретация на мандата на Европейската централна банка (ЕЦБ), в идеалния случай предшествано от преструктуриране на публичния и/или частния дълг на няколко страни от периферията на еврозоната.
Тук също, както ЕЦБ, така и Германия, имат разбираеми резерви. Лошото е, че освен в случая с Гърция, идеята за споделяне на тежестта на спасителните операции с частния сектор се отхвърля като възможност и това е абсурдно.
Проблемите на еврозоната все още могат да бъдат решени чрез сериозно дългово и икономическо преструктуриране в периферията, в съчетание с решителна намеса от страна на ЕЦБ.
В идеалния случай няколко по-слаби страни ще напуснат валутния съюз, за да възвърнат конкурентоспособността си и за да отворят пътя към задълбочаването на интеграцията между останалите. Дългосрочните последици от кризата едва ли ще са розови и еврозоната при всички случаи ще има нужда от нова конституция, за да избегне опасността от хронична стагфлация.
Засега 2012 г. изглежда поредната година, водеща към все по-несигурно бъдеще за валутния съюз.
11:22 | 13.09.22 г.