В ретроспекция не беше трудно да се види как пазарите стават опасно нестабилни. Германия току що беше въвела нова валутна система, наводнявайки Европа с евтини германски пари. Гърция се присъедини към валутния съюз между Италия и Франция, но продължаваше да изпитва затруднения. Финансовите пазари бяха дерегулирани. Новите технологии трансформираха производството и комуникациите, позволявайки на капиталовите потоци да преминават границите със скоростта на светлината, а една мощна нова индустриална сила наводняваше света с евтини стоки, унищожавайки старите икономики. Когато настъпи колапсът, той беше повече от очакван.
Пророчество за Лондон, Ню Йорк и Берлин през 2012 г.? Не съвсем.
Това е описание на Виена от 1873 г. През тази година, след един от най-впечатляващите колапси за всички времена, австрийските пазари предизвикаха фалити в цяла Европа, последвани от не по-малко драматични сътресения в Ню Йорк. Това беше началото на Дългата депресия – период на волатилност, висока безработица и пазарни спадове, продължил цели 23 години до 1896 г.
Матю Лин, изпълнителен директор на Strategy Economics и автор на ”The Long Depression: The Slump of 2008 to 2031” (Дългата депресия: Кризата от 2008 до 2031 г.) сравнява сегашната ситуация с пазарните сътресения от края на 19-ти век.
Паралелите са забележителни, пише авторът в коментар за MarketWatch. Обединението на Германия и въвеждането на златния стандарт водят до икономически бум край Рейн. Като резултат евтини германски пари наводняват Европа.
Гърция току що се е присъединила към Латинския валутен съюз – неуспешен опит за сливане на валутите в Европа.
Банките са дерегулирани, което е и една от причините толкова много германски капитали да са инвестирани на борсата във Виена.
Телеграфът създава възможност за непосредствена комуникация и това помага за разпространението на европейската криза в Ню Йорк.
САЩ е в процес на индустриализация и трансформира глобалната икономика по същия начин, както Китай през последното десетилетие.
Всички тези фактори заедно създават огромен балон, спукването на който води до тотален колапс. Последвалата депресия, въпреки че е трудно да бъде измерена напълно точно, продължава повече от две десетилетия. Ако депресията, която последва катастрофата от 2008 г. се окаже със същите мащаби, тя ще продължи до 2031 г.
Вярно, историческите паралели никога не са напълно прецизни. Дългата депресия от 1873 г. до 1896 г. няма да се повтори едно към едно, нито пък задължително ще продължи точно толкова дълго. Тя обаче, е доста по-поучителен епизод отколкото Голямата депресия от 30-те години на 20-ти век.
От нея могат да се извлекат следните 5 урока: