Спасителите на еврото поставиха висока летва. „Ако в петък не стигнем до единно решение, няма да има втори шанс“, заяви френският президент Никола Саркози преди срещата на върха миналата седмица. Ангела Меркел още преди това обеща: „В Брюксел няма да правим мързеливи компромиси“.
След като разширяването на спасителния чадър с помощта на финансови трикове в края на ноември се направи заради „стачката“ на инвеститорите, на спасителите на еврото им остана само един възможен вариант: еврозоната да бъде превърната в съюз на стабилността, а държавите с високи задължения да бъдат задължени към икономии чрез по-строги бюджетни правила, спирачки за дългове и други мерки.
Ако се базираме на думите им, Меркел и Саркози постигнаха на тази среща значително повече, отколкото на всяка друга среща на върха. С решенията обаче те поставят едва началото на дълъг маратон, който може да доведе до спасяване на европейската валута. И то ще дойде не само чрез новите спасителни фондове, а и чрез нов договор за по-строга бюджетна диспциплина на всички 17 членки на еврозоната и други членове на ЕС. Европа не се ограничава само в лекуване на симптомите, довели до кризата, но започва да променя и структурите, които я вкараха в кризата. Това е добрата новина.
И все пак: Новият пакт за стабилност, който европейските държави изработиха с протяжни и трудни преговори до късно през нощта, оставя повече въпроси отворени, отколкото отговори дава, пише в свой анализ германският икономически всекидневник Handelsblatt. Затова и борсите реагираха с пестелива търговия – борсовите участници просто не знаят какво да очакват от тези решения. Несигурността от това как ще се оценят те, затруднява търговията на фондовите пазари в Европа. Handelsblatt анализира какви проблеми остават след решенията.
Спирачките за дългове засега не спират дълговете
В основата на новия съюз на стабилността са задължителните ограничения за задлъжнялост на страните от еврозоната и на тези членки на ЕС, които ще участват в договора. По принцип евространите трябва да поддържат балансирани бюджети, като този принцип ще се счита за спазен, ако дефицитът не надхвърля 0,5 процента от номиналния брутен вътрешен продукт (БВП). Всички членки на еврозоната трябва да приложат в националното си законодателство правилото за балансираните бюджети. Европейският съд трябва да съблюдава спазването на това правило.
10:04 | 12.09.22 г.