Френско-британските страхове от 1989 г. се материализират

През 1989 г. тогавашният френски президент Франсоа Митеран и британският министър председател Маргарет Тачър се опитаха да блокират обединението на Германия. Техните опасения, че сплотената германска нация ще се превърне в неудържима сила се оказаха оправдани, пише Bloomberg.

На фона на задълбочаващата се европейска дългова криза, след 2 години на половинчати решения и 1,1 трлн. евро европейски дългове, достигащи матуритет през 2012 г., германският канцлер Ангела Меркел накара френският президент Никола Саркози да отстъпи по всички флангове, а колкото до британският премиер Дейвид Камерън - той просто беше изхвърлен от играта.

Тоталното надмощие на Берлин разклати германо-френския еквилибриум, който беше в основата на следвоенния баланс на силите на Стария континент. Разпространението на дълговата криза и икономическата стагнация изстреля доходността по френските облигации до исторически нива. В резултат имаме напълно нова политическа карта, в която дори Полша - първата жертва на Хитлер през 1939 г. - призовава за по-голяма роля на Германия в европейската политика.

„Превърнахме се в неволен лидер“, казва Волфганг Ишингер, бивш германски посланик Лондон и Вашингтон и председател на Münchner Sicherheitskonferenz. „От 50 години се опитваме да избягваме тази роля. Сега на Германия ще се наложи да порасне. Всичко това е ново за нас и ще има период, в който ще се учим и ще правим грешки“.

В четвъртък вечерта Меркел замина за срещата на върха в Брюксел с план за изход от дълговата криза, изграден около германските приоритети, включващи силово налагане на бюджетна дисциплина, стъпки към фискален съюз и гарантиране на минимална роля за Европейската централна банка (ЕЦБ). Саркози подкрепи германския план като спечели някои отстъпки, но изостави френския приоритет да изведе ЕЦБ на предна линия в борбата с дълговата криза.

„Това, което е правилно от едната страна на Рейн, е правилно и от другата“, казва Саркози, правейки алюзия с 1320 километровата граница между двете страни, минаваща по течението на реката. „Историята е срещала Франция и Германия както като съперници, така и като партньори“, посочва Саркози в реч, произнесена на 1 декември в Тулон.