Все по-очевидно е, че съвсем скоро италианският публичен дълг ще се окаже неустойчив. Ето защо той трябва да бъде преструктуриран незабавно, пише икономистът Нуриел Рубини в анализ, публикуван на страницата на Rubini Global Economics.
Ако допуснем същата грешка като с Гърция и загубим още една година в опити да предотвратим неизбежния фалит, преструктурирането на италианския дълг ще е по-скоро неконтролируемо.
При публичен дълг от 120% от брутния вътрешен продукт (БВП), реални лихвени проценти близки до 5% и нулев растеж, за да стабилизира дълга си, на Италия ще й е необходим първичен излишък от 5% от БВП, вместо очакваните през 2011 г. едва 0,5%.
С две думи първичният дефицит на страната в момента е около 4% от БВП. При това, в скоро време реалните лихви ще станат още по-високи (ако условията на пазара се влошат), а растежът ще се обагри в червено. Това допълнително ще разшири първичния дефицит, а динамиката на дълга ще стане още по-неустойчива.Да се постигне 5% първичен излишък – горчивото лекарство, което ЕЦБ и Германия налагат на Италия и другите страни от периферията на еврозоната – означава италианската рецесия да прерасне в депресия, тъй като повишаването на данъците и орязването на разходите ще се отрази негативно на доходите на населението и потреблението.
Дори прехвалените структурни реформи първоначално ще задълбочат рецесията още повече. Трябва да либерализирате трудовото законодателство, за да направите възможно съкращаването на стотици хиляди служители от публичния и частния сектор. Трябва да закриете хиляди компании, които са на загуба и да пренасочите трудовите ресурси и капиталите от губещите сектори към нововъзникващи сектори, в които имате сравнително конкурентно преимущество. Интересно е кои ще са тези перспективни нововъзникващи сектори, като се има предвид, че Италия не може да извърши номинална и реална девалвация, за да възстанови конкурентоспособността си, пита икономистът.
10:40 | 13.09.22 г.