Проблемите с размирните провинции накараха еврозоната да избере нови управители, пише Мартин Улф, колумнист на Financial Times в коментар за изданието.
На мястото на своенравния Георгиос Папандреу Гърция има Лукас Пападимос, бивш вицепрезидент на Европейската централна банка (ЕЦБ). Вместо опърничавия Силвио Берлускони Италия получи Марио Монти, бивш европейски комисар за конкурентоспособността. Дали стратегията за спасяването на еврото ще проработи, зависи от успеха на реформите в Италия и подкрепата на Германия.
На карта е поставена не само стабилността на европейската и вероятно на световната икономика, но и оцеляването на най-успешния и определено най-цивилизования проект за обединяването на Европа след падането на Западната Римска империя преди 1535 години.
Както отбелязва Уолтър Шейдъл от университета в Станфорд, „преди 2000 години, вероятно половината от населението на земята е било управлявано от две сили - Римската империя и империята Хан в Китай“. И двете империи са рухнали. Китайската империя обаче е била нееднократно възстановявана и разширявана, докато Римската империя е била разделена необратимо.
И все пак мечтата за обединение никога не е била забравена. Тя е звучала недвусмислено в речите на папи и владетели, провъзгласявали се за наследници на римския престол. Идеята не е била чужда нито на Наполеон, нито на Хитлер, и е заложена при създаването на Европейския съюз (ЕС).
Изместването на центъра на икономическата гравитация на север също е древна тенденция. Ето защо, когато германският канцлер Ангела Меркел призовава за „създаването на политически съюз в Европа“, който да подкрепи еврото и да помогне на континента да се измъкне от „най-тежката криза от Втората световна война насам“, определено може да приемем думите й насериозно.
09:25 | 12.09.22 г.