Италианският дълг, възлизащ на 1,9 трлн. евро, може да се окаже толкова голям, че преструктурирането му да не разреши икономическите проблеми на Италия и излизането на страната от европейския валутен съюз да се окаже неизбежно, пише известният професор от Нюйоркския университет Нуриел Рубини в коментар за Financial Times.
Италия спечели главната роля в драмата около европейската дългова криза, засенчвайки Гърция, на фона на нарастващите страхове, че прекомерната задлъжнялост на някои европейски страни ще доведе до хаос и рецесия за целия регион.
Поради ключовото значение на италианската икономика, останалите страни от еврозоната може да се опитат да я задържат във валутния съюз. Икономическите фундаменти на страната обаче няма да се подобрят само с преструктурирането на италианския дълг.
„Като се има предвид, че Италия е твърде голяма, за да фалира, преструктурирането на публичния й дълг вероятно ще се случи насила“, посочва Рубини.
„Въпреки че подобно развитие частично ще реши количествения проблем с огромния и неустойчив италиански дълг, то няма да реши останалите проблеми на страната, като високия дефицит по текущата сметка, липсата на външна конкурентоспособност, задълбочаващия се спад на брутния вътрешен продукт (БВП) и отслабването на икономическата активност“, казва той.
„За да разреши тези проблеми Италия, както и други страни от периферията на еврозоната, трябва да напусне валутния съюз и да се върне към националната си валута - лирата, което на практика ще предизвика разпада на еврозоната“, предвижда икономистът.
„Преструктурирането на дълга, което ще доведе до чувствителни загуби за кредиторите, няма да възстанови икономическия растеж и конкурентоспособността. Ако не може да девалвирате, единствената останала опция е да изоставите еврото и да се върнете към лирата и другите национални валути“, завършва Рубини.
13:09 | 14.09.22 г.