Слуховете за завръщане към драхмата звучат все по-убедително

„Ако имахме собствена валута, най-малкото щяхме да можем да печатаме пари“, посочва той, подчертавайки възможността за девалвация на драхмата. „И какво е най-лошото нещо, което може да се случи ако постъпим така? Няма да получа подарък за Коледа от някой от банкерите си“.

Тези които мислят като Серафеймакис обаче все още са малцинство.

Според неотдавнашно проучване на гръцкия всекидневник Катимерини, 66% от гърците вярват, че завръщането към драхмата е нещо лошо. Но привържениците на идеята за напускане на еврото настояват, че дълбоко в себе си все повече гърци започват да се съмняват в единната валута.

„Виждането, че Гърция трябва да напусне еврото е много по-широко разпространено, отколкото си мислите“, казва Костас Лапавитсас, икономист от University of London, който отдавна настоява за завръщане към драхмата. „Единствената пречка е, че за момента противоположният възглед е доминиращ.“

До скоро болшинството от гърците приемаха идеята за европейската си идентичност безпрекословно – вяра, която беше подсилена от приемането на еврото и богатството, което единната европейска валута донесе на страната през изминалото десетилетие. Приказките за завръщане към драхмата бяха приемани по-скоро като апокалиптична прокоба, отколкото като реална политическа възможност, но за мнозина гърци колапсът на икономиката им изглежда не по-малко апокалиптичен.

В понеделник гръцкият премиер Георгиос Папандреу прехвърли топката на гръцките избиратели, когато изненадващо обяви, че ще проведе референдум за последния спасителен план за страната. Въпреки това именно гръцкият финансов министър Евангелос Венизелос постави въпроса в истинската му светлина.

„За Европа, за еврозоната и за еврото ли сме или Гърция ще се върне към драхмата“, попита той?

Според последния спасителен план, договорен с лидерите на ЕС, частните инвеститори ще отпишат 50% от стойността на гръцките облигации, които притежават. В замяна, докато Гърция прилага болезнените бюджетни икономии, до 2015 г. Атина ще продължава да получава допълнителни средства за финансирането на остатъка от дълга си.

Поддръжниците на завръщането към драхмата отбелязват, че суровите бюджетни съкращения от последните две години почти са затворили дупката в бюджетния дефицит, при условие че в сметката не се включва обслужването на дълга.

Ако се изключат плащанията по лихвите, през следващата година Гърция се очаква да разполага с бюджетен излишък от 1,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. За сравнение бюджетният й дефицит би достигнал 8%, ако се прибави обслужването на дълга. Това на практика е аргумент в подкрепа на обявяването на фалит и едно ново начало с добрата стара драхма.

През последната година редица световни икономисти застъпиха тезата, че докато се придържа към еврото Гърция е невъзможно да възвърне конкурентоспособността си. Сред тях се нареждат Нуриел Рубини, Кенет Рогоф, Мартин Фелдстейн и Джордж Сорос.