През тази седмица всички погледи ще бъдат насочени към Китай и предстоящата среща на лидерите на страните от Г-20, която ще се проведе в Кан. Очакванията, или поне надеждата, е свързана с шансовете Китай да се включи в капитализирането на Европейския фонд за финансова стабилност.
През миналата седмица френският президент Никола Саркози обяви, че Европейският съюз би желал помощта на Китай. Изпълнителният директор на фонда Клаус Реглинг незабавно отлетя за Пекин и в резултат бяха проведени консултации между двете страни, се казва в анализ на Forbes.
Китайският президент Ху Дзинтао поздрави европейските лидери за тяхната „решителност в борбата с кризата“, но не обеща подкрепа за плановете им. Последва негативен сигнал от Пекин, като заместник-министър на финансите заяви, че трябва да се чакат техническите детайли, за да бъде взето решение дали китайски пари да бъдат инвестирани в Европа.
След това дойде и редакционен коментар на държавната информационна агенция Xinhua, в който бе обяснено, че „Китай не може да поеме ролята на спасител на Европа“.
Съществуват много причини, поради които Китай не би подкрепил Европа. На първо място планът на еврозоната е поредното временно решение. През март и юли вече видяхме „цялостни“ и „финални“ планове, но едва няколко месеца по-късно имаше нужда от нови мерки.
На второ място Европа не предоставя на разположение собствените си ресурси. В крайна сметка решението е капиталът във фонда за финансова стабилност да бъде увеличен чрез ливъридж, което показва, че европейците искат друг да капитализира инструмента. Освен това те не са склонни дори да предоставят достатъчно правителствени гаранции.
На трето място Европа няма нужда от парите на Китай. Континентът е супербогат и е нетен износител на капитал. „Причината периферните страни да не успяват да набавят финансиране не е липсата на капитал или ликвидността. Те нямат нужда от парите на Китай, те имат нужда от някой достатъчно глупав, че да кредитира държави, които вероятно няма да си платят дълговете“, коментира Майкъл Петис, преподавател в Унниверситета в Пекин.
В същото време ръководителите на Китай без съмнение търсят начини да не хвърлят парите си на вятъра. Директно или индиректно, те в крайна сметка ще трябва да купят облигации от еврозоната и да вкарат пари в механизма за стабилност.
Причината? Тя е проста – както Китай спасява Европа, така и Европа спасява Китай. Дори може би в още по-голяма степен.