За мнозина наблюдатели по сделката за възстановяването на доверието в еврозоната най-важното е не това, което беше договорено, а детайлите, които останаха за доуточняване, пише Financial Times.
При взимането на всяко важно решение, каквото е това за втория спасителен план за Гърция и разширяването на спасителния план за еврозоната, може да изминат дни, преди детайлите по споразумението да бъдат окончателно финализирани.
„Детайлите, оставени за доизглаждане, през следващите месеци бяха повече, отколкото очаквахме“, казва Малкълм Бар, анализатор на JPMorgan. „Остава място за съмнение дали ключовите аспекти на споразумението ще бъдат изпълнени“.
Потенциално най-несигурният елемент от споразумението е сделката, сключена с кредиторите на Гърция, предвиждаща отписването на 50% от стойността на гръцките облигации.
Не само че понижаването на гръцкия дълг зависи от почти всички настоящи кредитори, участващи в плана, но и преговорите по фактическата подмяна на облигациите все още не са започнали.
„Тук точно може да останете малко изненадани, но това е мястото, където решихме да спрем миналата нощ. Специфични детайли по сделката като структурата на новите гръцки облигации остават да бъдат уточнени“, казва Чарлз Далара, изпълнителен директор на Института за международни финанси (IIF) и главен преговарящ от страна на частните инвеститори.
Тъй като гръцката сделка все още не е приключена, размерът на новия спасителен фонд за еврозоната не може да бъде калкулиран с точност.
Тези 1 трлн. евро, които бяха обявени, са базирани на догадки. „Това е приблизителна стойност“, признава германският канцлер Ангела Меркел. „Все още не знаем как това ще проработи.“
„Въпреки че споразумението има по-добра структура, а преструктурирането на гръцкия дълг е по-дълбоко в сравнение с ужасната сделка от юли, то може да бъде опорочено, тъй като повечето детайли все още не са договорени“, казва Сони Капур, директор на консултантската компания Re-Define.
Фокусът на следващата критична фаза от преговорите, които се очаква да продължат през следващите дни, ще падне върху програмата за подмяна на облигации, която трябва да бъде приключена до януари.
Според представители на европейските правителства, участвали в преговорите, в най-общи линии понижаването на гръцкия дълг ще означава, че притежателите на облигации ще ги заменят с нови за половината от номиналната стойност на старите. Реалната им стойност обаче в голяма степен ще зависи от тяхната доходност и матуритет.
Като се вземе под внимание доходността, матуритетът и други „подсладители“, като например 30 млрд. евро, които ще бъдат предоставени в подкрепа на новите облигации, загубите за кредиторите могат да се окажат чувствително по-малки от прогнозираните.
В допълнение, чрез преструктурирането на 200 млрд. евро гръцки дълг, който за момента е в ръцете на частните инвеститори, европейските лидери застрашават платежоспособността на най-големите гръцки кредитори – гръцките банки, които държат гръцки облигации за около 50 млрд. евро. Високопоставен представител на ЕС обяви, че 30 млрд. евро от новия спасителен пакет за страната трябва да бъдат заделени за спасяването на гръцките банки. Вторият спасителен план за Гърция е в размер на 130 млрд. евро.