Ще се съгласят ли всички (и особено журналистите) да не наричат Супер Марио (популярен герой от електронна игра - бел. ред.) досегашния управител на централната банка в Рим Марио Драги след като поеме управлението на Европейската централна банка (ЕЦБ) през ноември, пита се Матю Лин, изпълнителен директор на Strategy Economics и автор на изследването „Колапс: Гърция, еврото и дълговата криза“ (Bust: Greece, The Euro and The Sovereign Debt Crisis) в коментар за MarketWatch.
Забравете, че Драги ще е човекът, който ще спаси еврото. Очакванията към всеки нов шеф, независимо дали управлява страна, централна банка или компания, обикновено надхвърлят реално постижимото. Когато се появи ново лице, винаги имаме усещането, че има шанс да започнем начисто. Ето защо футболните отбори винаги печелят по някой и друг мач с новия си треньор, дори ако играчите на терена са същата бездарна сбирщина, която са били предишната седмица.
Но истината е, че на новия си пост Драги трябва да се справи с две фундаментални препятствия. Той е италианец, който ще трябва да положи огромни усилия, за да убеди скептичните северноевропейци, че вярва в истинските пари. В същото време всичко в неговата биография говори, че той е последовател на едно много консервативно виждане за това какво трябва да прави един централен банкер и то точно в момент, когато единствено радикални и новаторски похвати могат да спасят единната европейска валута от надвисналия колапс.
Драги не би могъл да потегли от Рим към Франкфурт в по-трудни времена
Списъкът с проблеми, пред които е изправен новият президент на ЕЦБ, е страховит. Дори да получи последния транш от спасителния фонд, Гърция ще фалира скоро и последствията от това никой не може да предвиди със сигурност. Европейската банкова система ще бъде рекапитализирана, въпреки че никой не знае, дали събраната сума ще бъде дори частично достатъчна, за да предотврати фалита на финансовите институции. ЕЦБ вече изкупува испански и италиански облигации в опит да не позволи и тези страни да последват съдбата на Гърция и Португалия. Колко облигации обаче трябва да бъдат изкупени и какво да се прави с тях впоследствие са въпроси, които все още нямат отговор.
Като че ли всичко това не е достатъчно, но Драги трябва да вземе и всички обичайни решения, свързани с работата на един централен банкер. Икономиката на еврозоната се забавя чувствително и той вероятно ще се наложи да понижи лихвените проценти, за да предотврати нова рецесия. В същото време Драги трябва да внимава и за инфлацията – последните данни разкриват, че за година цените в еврозоната са се повишили с 3% – най-бързият темп на нарастване от 2008 г. насам. Намирането на правилния баланс между решаването на тези два проблема ще е достатъчно труден, дори и без хаоса около еврото.
Проблемът с италианската кръв на Драги
Естествено, че по принцип няма нищо лошо ЕЦБ да бъде ръководена от италианец. Драги определено е квалифициран за работата. Той има докторска степен от Масачузетския технологичен университет (MIT) и е бил в класовете на двама нобелови лауреати по икономика - Франко Модилиани и Робърт Шоу. След дипломирането си преподава 10 години в Университета във Флоренция, преди да се присъедини към Goldman Sachs. Той има повече опит като икономист от който и да е от предишните двама управители на ЕЦБ. Драги познава теорията и е наясно как функционират пазарите.
Драги обаче ще се наложи да се доказва пред германците, холандците и финландците, които се отнасят с недоверие към италианските централни банкери. Само консерватор от Bundesbank може да накара германците да се съгласят с идеята за разхлабена валутна политика и изкупуването на огромни количества италиански дълг. Драги няма шанс. Те няма да го послушат дори само защото е италианец.
Нещо повече, за времето, в което управляваше италианската централна банка, той нито веднъж не се отклони от ортодоксалната мъдрост, че единствената задача на централната банка е да осигурява ценова стабилност. Всяка лекция, която е изнасял, подчертава значението на ценовата стабилност, въпреки доказателствата, че тази политика не винаги е успешна. За десетилетието след присъединяването си към еврото, Италия имаше минимален икономически ръст, въпреки икономическия бум през 80-те и 90-те години. Според Драги обаче тази тенденция няма връзка с единната европейска валута.
За да спаси еврото през следващите няколко месеца ЕЦБ трябва да направи две неща. Първо, банката трябва да понижи лихвените си проценти, за да предотврати нова рецесия, и второ, трябва да предприеме масивна операция за вливане на ликвидност, за да разполага с достатъчно средства, с които да изкупува облигации на страни от периферията на еврозоната. Нито една от двете мерки не предоставя дългосрочно решение на проблемите, но те ще помогнат на еврото да оцелее още няколко години.
Проблемът е, че Драги вероятно няма да предприеме нито една от тези стъпки. Защото е италианец, той ще трябва да се доказва на германците, че е твърд по отношение на инфлацията. От друга страна, той никога не е изневерявал на ортодоксалното виждане, че централната банка трябва да се грижи единствено за инфлацията.
Най-вероятно Драги просто ще продължи консервативната политика на Жан-Клод Трише и това ще доведе до колапса на еврото.
08:58 | 10.09.22 г.