Когато се създаваше еврото много икономисти смятаха, че това е незавършен процес. Тогава бяха предложени множество механизми за координиране на икономическия цикъл на отделните държави, но нито един от тях не бе реализиран на практика.
Такова е мнението на американския икономист и Нобелов лауреат Джоузеф Стиглиц, изразено в анализ за ВВС.
Едни от основните неща, които карат модела на общата валута да работи в американските щати, е фактът, че има обща фискална политика и на практика неограничена възможност за миграция, посочва Стиглиц.
В Европа пък няма единен орган, който да определя фискалната политика, а миграцията е далеч по-трудна, тъй като много от страните не биха си позволили да пуснат цялото си население навън. Такава рамка не позволява съществуването на ефективен валутен съюз.
Това, за което се споразумяха в Европейския съюз, и с което се обвързаха страните от еврозоната, е пактът за стабилност и растеж. Той обаче е по-скоро пакт, водещ до рецесия, отколкото до растеж. Причината е, че с него се ограничават дефицитите, а когато това се случи по време на икономически шок, то рецептата за рецесия е готова – точно такава, каквато се случва в Гърция.
Въпросът винаги е бил ще има ли възможност да се довърши започнатото в момент на криза, посочва Стиглиц.
09:04 | 13.09.22 г.