В разгара на финансовата криза много държави потърсиха финансова подкрепа по един или друг начин, което незабавно се трансформира в по-високи разходи, заемане на средства и в повечето случаи – увеличаване на външния дълг.
В спокойни години бюджетните дефицити и емитирането на държавен дълг са нещо нормално за развитите страни, но заради финансовата криза при някои държави задлъжнялостта се оказва доста притеснителна.
Външният дълг показва размера на задължението на дадена държава към чужбина и представлява главницата плюс лихвата, която правителството или държавна институция трябва да заплатят на чуждестранни инвеститори. Във външния дълг обаче попадат не само дълговете на правителството, а и задълженията на частния сектор и домакинствата към чуждестранни кредитори.
Един от основните методи за изчисление и сравнение на дълговите позиции на дадена държава е съотношението външен дълг към брутен вътрешен продукт. Сравнението на задълженията и това, което една страна произвежда може да се използва за определяне на потенциала на тази страна да изпадне в ситуация на неплатежоспособност, пише CNBC.
В настоящия материал са представени 20-те държави с най-голям процент външен дълг към брутен вътрешен продукт. Използвани са данни на Световната банка, а в изследването са включени 75-те най-големи икономики в света.
От публикуването на първия подобен доклад през април 2009 година досега дълговете на много от държавите все по-често попадат в полезрението на пазарите. В някои от европейските държави се стигна до прилагането на спасителни планове, а при много други се наложиха мерки за ограничаване на държавните разходи.
Държавите с високо ниво на външна задлъжнялост попаднаха под силен натиск, който предизвика поскъпване на външните кредити и все по-големи разходи за обслужване на задълженията. Подобна съдба сполетя Гърция, Ирландия и Португалия, а пазарите все по-уверено очакват по техните стъпки да поемат Италия и Испания.
И така, ето ги двадесетте страни с най-голям външен дълг спрямо размера на икономиката си: