Сега, когато редица световни икономики изглежда са на ръба на едновременен колапс, добре е да поспрем, да си поемем глътка въздух и да се вгледаме в общата картина, пише Ройтерс.
Капитализъм или социализъм - в крайна сметка кой тип икономика е по-успешна в дългосрочен план? Върнън Смит, професор по икономика от Chapman University и Нобелов лауреат, неговият колега икономист Барт Уилсън и професорът по право Роналд Ротунда публикуват резултати от експеримент, търсещ отговора на този въпрос.
От дълги години сме наясно с факта, че работниците в капиталистическите общества са по-богати от събратята си в социалистическите страни. Но същественият въпрос е дали в условията на капитализъм хората са по-щастливи? Идеята за капитализъм звучи доста по-сурово – тя е сходна с дефиницията на Томас Хобс за естественото състояние на нещата в природата – война на всеки срещу всеки. Социалистите виждат капитализма като система, в която хората безжалостно се съревновават един с друг, като по пътя си се опитват да смачка съперниците си. Контра аргументът на капиталистите е, че същността на свободните пазари е стимулираната от взаимна облага доброволна търговия.
Така че, кой е прав? Без да си губим времето в голословен философски дебат, днес може да създадем виртуална икономика в лабораторни условия и така да проверим, какво е „естественото състояние на нещата“ и коя система работи най-гладко.
В естествената си среда хората създават продукти от които се нуждаят, като зърно, месо и други. Хората могат да задоволяват сами всичките си потребности или да изберат да търгуват и да се специализират, след като установят, че някои от тях са по-ефективни в определени професии от други. Някои например могат да са по-добри животновъди, докато други да са по-успешни в земеделието. Хората могат дори да крадат един от друг защото в естествената среда не съществува правна система, която да защитава частната собственост. (Тази идея вероятно би зарадвала френския анархист от 19 век Пиер-Жозеф Прудо, според който „частната собственост е кражба“.)
Във виртуалната икономика всеки участник си има „дом“, където консумира блага и „нива“, където ги произвежда. За опростяване на експеримента приемаме, че съществуват само два вида продукти. Това могат да са месо и картофи или шунка и яйца, но ние ги означаваме, като червени и сини. Провеждащите експеримента конфиденциално информират всеки участник за неговите предпочитания спрямо двата продукта. На половината участници е казано, че за да спечелят 3 цента, на всеки 3 червени се нуждаят от 1 синьо, докато другата половина биха получили по 2 цента на всяко червено с 2 сини, което консумират.
Експериментът се състои от 24 независими сесии, всяка продължаваща 40 „дни“ от по 100 секунди. Накрая на всеки участник се плаща в реални долари, точно като на истинския пазар. Парите придават на играта същия стимул, какъвто съществува в капиталистическата система. Колкото повече блага акумулираш, толкова по-богат ставаш.
Участниците не общуват лично един с друг и никой от тях не може да бъде идентифициран – това гарантира анонимността на безпристрастния пазар. Въпреки това те могат да водят анонимни разговори в общ чат.
Всичко останало играчите трябва да открият сами, включително кое им е по-изгодно - да произвеждат червени или сини продукти. Също така те вероятно ще открият, че могат да разменят стоки помежду си.
Може разбира се да предпочетат да произвеждат всичко сами и така да задоволяват потребностите си, но могат и да се научат да търгуват и да се специализират в производството само на сини или червени и така да спечелят повече пари. Този лабораторен експеримент демонстрира твърдението на шотландския икономист и философ от 18 век Адам Смит, че „търговията позволява разделение на труда, но обхватът на това разделение винаги ще е пропорционален на мащабите на търговията“. Много участници, но не и всички, скоро разбират, че могат да печелят от търговия.
В този рай обаче се крие усойница – неизбежно участниците научават, че могат да получат стоки, за които впоследствие да не платят. В общия чат тази практика много бързо беше идентифицирана като „кражба“. Във виртуалната „естествена икономика“ обаче не съществува правителство, което да защитава частната собственост.
Бартерът работи единствено, ако търговците могат да получават обезщетение за усилията си. В няколко отделни случая група участници се договаря в чата никой да не краде, въпреки че единственият механизъм това да бъде гарантирано е доброволното съгласие. Както един играч отбелязва, „ако никой не е крадец, от това ще спечелим всички“. Друг участник се съгласява - „кооперирането помага значително за дългосрочната печалба, търгувайте без да крадете“. Тази група забогатя значително. Потенциалните печалби от търговията са приблизително три пъти по-големи в сравнение със средствата, които могат да се акумулират, ако участниците задоволяваха потребностите си единствено чрез производство.
Играчите в други групи търгуваха по-малко, не уважаваха частната собственост и се опитваха да забогатеят чрез кражби. На практика те търгуваха много малко, опитваха се да крадат през цялото време и в крайна сметка останаха доста бедни. За разлика от тях, всички в групите, които се договориха да уважават частната собственост, да търгуват и да специализират производството си натрупаха значителни печалби - близо 60% от максималната възможна сума (печалба дори по-висока от тази при идентичен експеримент, в който кражбите са забранени от компютър).
Капиталистите изглеждат по-щастливи. Щастието не може да се измери, като печалбите от търговията, но чатовете в симулацията са доста показателни. В „селата“ (групите играчи) с работещ капитализъм освен за търговия играчите често намират време за шеги или коментари. Ето един типичен чат: Играч 1 казва на играч 7, че могат да изкарат повече пари ако се специализират като останалите, а 7 отговаря: „Тогава да търгуваме и всички ще сме щастливи“. Друг играч коментира: „Страхотни сме“. „Ама разбира се“, отговаря трети. „Обикновено се намира някой идиот, който просто си трупа стоката“. „Много тъжно“. Когато играч 2 обяснява, че кражбите не са в дългосрочен интерес за никой, номер 6 отговаря: „Обичам те 2“. Играчите, които се съгласяват да уважават частната собственост изглеждат определено по-дружелюбни един към друг.
В селата, в които участниците не уважават частната собственост, разговорите в чата са хладни и безлични. Учудващо е, но в нито един момент тези играчи не са обсъждали идеята за специализация. Те забелязват, че други села произвеждат и консумират много повече и са доста по богати, но никога не коментират това.
Играч от село, в което частната собственост се уважава, забелязва мизерията в друго село, където всички се опитват да крадат и коментира: „Те явно още не са изгладили отношенията помежду си, жалко за тях“. Анти-капиталистите са склонни да се самосъжаляват: „Писна ми“, казва един. Не са рядкост и силните думи: „Вижте какво, започвам да се изнервям и ще...“
При капитализма става въпрос за доброволна размяна, носеща общо благо, при която освен очакваната печалба съществува и риск от загуба. Играч 8 коментира: „Мисля че целта на играта е да се кооперираме“. Странно, но единствено играчите, които се договарят да уважават частната собственост разбират това.
Интересно е, че в последните проучвания на общественото мнение на Запад не се наблюдава тенденция избирателите да се преориентират към леви партии. Повечето хора не подкрепят и увеличаване на държавната роля в икономиката, дори и след пазарен колапс.
19:29 | 13.09.22 г.