През първата половина на 2011 г. повечето развити икономики забавиха растежа си, а някои дори съвсем откровено претърпяха спад. Оптимистите заявиха, че забавянето е временно. Тази илюзия обаче отдавна е в историята, пише Нуриел Рубини, професор по икономика от университета в Ню Йорк, в коментар за Financial Times.
Дори преди паниката от миналата седмица данните за САЩ и другите развити страни говореха недвусмислено, че най-вероятно тези икономики ще изпаднат във втора тежка рецесия.
Последните данни за американската икономика не са блестящи - създават се недостатъчно нови работни места, растежът е слаб, потреблението и индустриалното производство остават в стагнация, а пазарът на недвижими имоти все още е в депресия. Доверието на потребителите, бизнеса и инвеститорите е ниско и сега ще отслабне дори още повече.
Икономиките от периферията на еврозоната в най-добрия случай нарастват с нищожен темп.
Рискът, че Италия или Испания, а вероятно и двете, ще загубят достъп до дълговите пазари е много висок. За разлика от Гърция, Португалия и Ирландия, както Италияр така и Испания са твърде големи, за да бъдат спасявани.
Британската икономика има почти нулев растеж поради негативния ефект от мерките за ограничаване на бюджетния дефицит. Възстановяването на Япония след земетресението през март също ще се окаже временно и страната отново ще изпадне в стагнация, след като икономическите стимули пресъхнат.
Още по-лошо – водещите производствени индикатори рязко се забавят, както за развиващите се пазари като Китай, Индия и Бразилия, така и за експортно ориентирани или богати на ресурси страни като Германия и Австралия.
До миналата година глобалните лидери по всяко време можеха да извадят ново зайче от шапките си и така да понижат цената на ресурсите и да подкрепят икономическото възстановяване. Нулеви лихвени проценти, двете програми за вливане на ликвидност в САЩ, облекчаване на кредитирането, фискални стимули, ликвидни провизии за трилиони долари и спасяването на банки и финансови институции – всичко това вече е опитано. Сега обаче зайчетата свършиха.
Злощастното решение на Standard & Poor’s да понижи рейтинга на САЩ при силно волатилни пазари и икономическа слабост увеличава риска от двойна рецесия и дори още по-големи фискални дефицити. Парадоксално, щатските облигации вероятно ще останат най-слабо засегнатото инвестиционно убежище в света – бягството от рисковите активи, колапсът на фондовите пазари и надвисналата рецесия по-скоро могат да понижат доходността по щатските ДЦК, отколкото обратното.
Както в еврозоната, така и във Великобритания фискалната политика води до забавяне на икономиката. Това се случва дори в САЩ. Администрацията на отделните щати, общините, а сега и федералното правителство ограничават разходите си. От друга страна нов кръг вливане на ликвидност е политически неприемлив.
Надеждите за нов кръг вливане на ликвидност (QE) ще бъдат попарени от инфлацията, която почти във всички страни на Запад е на нива доста над заложените. Федералният резерв (Фед) вероятно ще започне трети кръг QE, но той ще бъде закъснял и с недостатъчни размери.
Миналата година QE2 в размер на 600 млрд. долара (наред с данъчни облекчения за 1 трлн. долара) допринесе за растеж от едва 3% за едно-единствено тримесечие. QE3 ще бъде доста по-скромен и ще постигне доста по-малко.
Износът също няма да помогне. Всички развити икономики искат по-слаба валута, но не могат едновременно да постигнат това. Ескалирането на напрежението на пазарите може единствено да доведе до подновяване на валутните войни. Миналата седмица Япония и Швейцария се опитаха да понижат курсовете на йената и франка. Техният пример се очаква да бъде последван и от други страни.
Така че може ли да избегнем нова рецесия? Това вероятно ще се окаже просто невъзможно.
Най-доброто, което може да се направи за момента, е страни, които не са изгубили достъп до облигационните пазари – САЩ, Великобритания, Япония и Германия, да предоставят нови краткосрочни програми за стимулиране на икономиките си, като в същото време поемат ангажимент за затягане на фискалната дисциплина в средносрочен план.
Понижаването на американския рейтинг ще ускори процеса на фискална консолидация на страната, но САЩ трябва да се ориентират към сериозно понижаване на разходите в средносрочен план, а не към незабавно орязване на бюджета, което само би влошило перспективата за растеж.
Останалите централни банки на Запад също трябва да предприемат ново вливане на ликвидност, въпреки че ефектът от подобни програми ще бъде ограничен. Европейската централна банка (ЕЦБ) не трябва просто да спре да повишава основния лихвен процент, а да го понижи до нула и същевременно да предприеме мащабно изкупуване на правителствени облигации, за да не позволи Италия и Испания да изгубят достъп до облигационните пазари.
Ако това се случи, ще последва наистина сериозна криза, решаването на която ще изисква удвояване или утрояване на спасителните фондове или ще доведе до преструктурирането на дългове и разпадането на еврозоната.
За финал, тъй като това е криза на платежоспособността, контролираното преструктуриране някои дългове трябва да започне още сега. Това означава преструктуриране на ипотеките на около половината от щатските домакинства, които не могат да ги обслужват, както и спасяването на изпитващи затруднения банки.
Разсрочване на матуритета на дълговете на Португалия, Ирландия, Италия и Испания по модела на договореното разсрочване на част от гръцкия дълг също трябва да бъде предприето в случай, че тези страни изгубят достъп до пазарите. Нова рецесия може и да не може да бъде предотвратена, но своевременните мерки могат да предотвратят нова депресия. Това трябва да е достатъчно мотивиращо за бързи и целенасочени действия.
преди 13 години напротив-въпросът ти е много добър и отговорът му е точно за това за което спорим а той следният - Норвегия е добре заради петрола и правилнито управление на приходите от него а Швеция е точния пример - по-добре защото не приеха неолиберализма като икономическа доктрина не си съсипаха производството като нас не приватизираха цялата икономика за жълти стотинки и имат отлична данъчна система - прогресия в данъците и това е . с една дума имат силна държава която направлява икономиката на страната а не се оставя на една шайка бандити и престъпни банкери да правят каквото си поискат д бизнеса и хората като в БГ отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Много просто. В скандинавските страни поради суровия климат не могат да си позволят ниско качество, безработица или не работеща администрация. Просто биха измрели от студ и глад. Фокуса е много повече върху реалната полезност, а не върху това котараците на борсата да добавят поредна нула на баланса си. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Аз не се имам за голям спец по макроикономика, но бих искал да задам следния (може би ламерски) въпрос на коментаторите: "Защо държави като Норвегия, Швеция в момента са много по-добре от САЩ - като стандарт на живот". Ако си отговорим на този въпрос, ще си обясним доста от споровете тук. (визирам споровете за т.нар. социализъм, монетаризъм, кейнсианство и т.н.). Аз лично не мисля, че главния проблем е в гореописаните икономически системи, а в манталитета и културата на хората/компаниите (включително и това дали и колко се краде в икономиката от горепосочените индивиди/институции). отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Така съответния производител ще гони качество, а не бърза продажба на ***. С което се пилеят и ресурси, и труд, и време на всички и на производителя и на потребителя. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Умишлено генерираната инфлация е на практика фалит. Когато се обезцени валутата хората го отнасят. Текущата ситуация не е нещо ново, а показва, че след последната такава нищо не се промени. Като не се отстранят проблемите те отново те вкарват в криза.А проблема на капитализма е, че водеща е печалбата, а не полезността. Огромните цифри в някой баланс не греят никой на практика. Милиардерите повече от един обяд, една кола и една къща не могат реално да използват. А всичко произведено, но неизползвано си е чиста загуба. Дори самолет да имат втория си е чисто прахосничество.За да се решат проблемите трябва да се наблегне на качеството, на полезността, а маркетинговите трикове, рекламата да се сведе до предоставяне на качествени характеристики на продукта. Термина "доживотна" гаранция на продукта трябва да се изпълни със съдържание: Например една кола е нормално да има гаранция 10-20 години, да си върви с пълна спецификация на всички функции и ако нещо се счупи да го оправят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години кризата е дефлационна по принцип но има инфлация заради печатането на пари .нека Централните банки спрат да печатат и глей кво ше се случи . казах ти дай идеи как да се справи Бернанке с кризата отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години eто тук ви е голямата грешка на вас дървените пазарни фундаменталисти - никой не е казал че дългът е богатство а и ти като те гледам не си запознат с трудовете на Кейнс добре иначе нямаше да блещиш подобни глупости . Истински нейнсианизъм не е бил прилаган и до сега - Кейнс е бил за балансирани бюджети - а не за дефицити само че политиците вместо да балансират бюджета го изплюскаха и сега криза дългове ала-бала . във взимането на кредит за да се стабилизира бизнес или икономика няма лошо - щом няма пари трябва да дойдат от някъде налЕ ? близко до акъла ама трябва да се мисли.... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години ха ха ха тука ме поканиха ха ха ха В кой друг форум съм ? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Ха ха ха НАПИКАХ се СТИГААА ! Кое ДЕФЛИРА БЕ СЛАДУР ! Питай Бг пенсионер да ти каже ! Захарта ли дефлира,бензина ли,брашното КОЕ ???ДЕФЛИРАТ КЕНЗИЯНСКИТЕ ГЛУПОСТИ за еквилибриум и вечен растеж ТОВА ДЕФЛИРА ! Дефлира кумунистическата утопия на "богатите" ЗАПАДНИ общества за БЕЗПЛАТЕН ОБЯД !!! Даааа не просто дефлира а ФАЛИРА ха ха ха Пак ти казвам много си се объркал, ама щом ВЯРВАШ че дълга е богатсво забрави вече си минал точката на но ретърн. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Как ще правиха каквото си искат бе, политиката на отрицателни лихви и "дом за всички" не беше ли държавна интервенция? Политиката на държавно спонсорирани Фреди и Фани не бяха ли държавна интервенция? Наливат милиарди и после реват, че имало инфлация.Е.ем ти и планирането, по-добре да си мрем без план... отговор Сигнализирай за неуместен коментар