Кризата в еврозоната навява спомени за Lehman и САЩ от 2008 година

Преди няколко седмици предупредих инвеститорите да не си взимат дълга отпуска това лято и за съжаление се оказах права, пише Джилиан Тет, главен редактор на Financial Times за САЩ, в коментар за изданието.

Пазарите тъкмо си поеха глътка въздух след финала на драмата около повишаването на дълговия таван в САЩ, когато еврозоната отново напомни за себе си. Наречете го ако искате проклятието на август, (точно както през 2007 г. и 2008 г. или 1997 г. и 1998 г.), но комбинацията от летните отпуски на политиците и изнервените пазари заплашва да отприщи нова вълна на волатилност.

Не само августовските жеги обаче навяват исторически аналогии. Начинът, по който еволюира ситуацията в еврозоната, изглежда смущаващо сходен със събитията, довели до финансовия колапс в САЩ от есента на 2008 г. Ето някои паралели:

Когато проблемите на Гърция за първи път станаха публично достояние, много политици и някои инвеститори се опитаха да ги омаловажат с довода, че Гърция е прекалено малка на фона на глобалните пазари –  Атина дължи на чуждестранните кредитори по-малко от 200 млрд. евро.

По сходен начин, когато затрудненията на Гърция станаха очевидни, политиците от еврозоната заявиха, че проблемът е ликвиден, че не е свързан с платежоспособността и прехвърлиха вината върху пазарните спекуланти. После, с няколко финансови кръпки, се опитваха да отложат трудните решения. Подобно беше и поведението на администрацията в Белия дом в края на 2007 г.

В еврозоната тази политика не се оказа по-успешна отколкото в САЩ, въпреки че обявяването на всеки нов пакет помощи даваше на инвеститорите мимолетно усещане за увереност, че цялостното решение не е толкова далеч.

Накрая някои лидери на еврозоната приеха реалността и признаха това, което отричаха толкова дълго. От една страна, това беше разумно – реалността трябва да се приема такава, каквато е. От друга обаче, така кризата премина на ново ниво, точно както през 2008 г.

Правителствата от еврозоната принудиха инвеститорите да преодолеят критична психологическа бариера – да осъзнаят, че активите, които са изглеждали безрискови, всъщност носят кредитен риск. Като следваме аналогията, този етап е сравним с решението на щатското правителство да поеме контрола над Fannie Mae и Freddie Mac през лятото на 2008 г. Така беше нарушено едно неприкосновено табу.

Не е странно, че развоят на събитията всява страх от разпространение на дълговата криза. Традиционните инвеститори в дълг на страни от еврозоната (точно както и инвеститорите в облигации на Fannie и Freddie или ипотечни активи с първокласен до есента на 2008 г. кредитен рейтинг „AAA”) нямаха голям опит в оценяването на кредитните рискове. Ето защо на тях им е трудно да преценят кои страни са „безопасни“ и каква е цената на инвестиционния риск.

Още по-лошо, много малко инвеститори наистина разбират комплексната мрежа от зависимости между банките в еврозоната. Проблем не са само притежаваните от банките облигациите на страни от периферията на еврозоната. Трябва да се вземе под внимание и експозицията към различни кредитни деривати, заради което е трудно е да си представим цялостната експозиция на банките към дадена страна.

На фона на нарастващата паника се завръща и още един призрак от 2008 г. Финансовите институции в еврозоната са силно зависими от краткосрочното финансиране. През следващите 2 години 90-те банки, включени в стрес тестове на Европейската банкова администрация, трябва да рефинансират дългове за 5,4 трлн. евро, или 45% от брутния вътрешен продукт (БВП) на Европейския съюз (ЕС).

Доскоро рефинансирането на тези средства щеше да бъде лесно поради парадигмата, че никой няма да фалира. Сега обаче подобно допускане се оказва не само погрешно, но и крайно опасно. Ето защо съществува риск от ускорено изтичане на капитали.

Краткосрочното финансиране може лесно да пресъхне, както това се случи за някои доларово структурирани инвестиционни инструменти през 2007 г. и Bear Stearns и Lehman Brothers през 2008 г. Това е още по-вероятно на фона на непредсказуемите действия на кредитните агенции, допринасящи за паниката на облигационните пазари.

Така че въпросът е дали сегашната ситуация ще прерасне в цялостен финансов колапс, както през 2008 г.? Дали паниката ще стане неконтролируема, когато инвеститорите изведнъж се сблъскат с някой пропуснати по недоглеждане риск?

Спомнете си какво се случи, когато след колапса на Lehman Brothers стана ясно, че активите на хеджфондовете в Лондон не са защитени по начина, по който се предполагаше. Ситният шрифт под непроницаемите финансови договори понякога може да има непредвидими последици.

Ще се превърне ли волатилното лято на 2011 г. в турбулентна есен и зимна рецесия? Искрено се надяваме че не, но никой не може да отрече все по-силното усещане за déjà vu.