Почти три години след началото на финансовата криза нов призрак стряска развитите икономики по света – перспективата по-голямата част от гражданите им да се окажат обречени на години стагнация на доходите, пише Financial Times.
В дните след края на Втората световна война в развития свят преобладаваше виждането, че всяко следващо поколение може да очаква по-висок стандарт на живота от родителите си. Днес обаче перспективата за растеж на доходите никога не е изглеждала по-зле.
За някои социални групи със средни доходи идеята за стагниращи или понижаващи се доходи не е нова. През 2010 г. шофьорите на електрокари във Великобритания са получавали средно 19 хил. британски лири, или с около 5% по-малко в сравнение с 1978 г., след като доходите им се приравнят към инфлацията. Средните доходи на мъжете в САЩ не са се повишавали от 1975 г. Доходите след данъци на средното японско домакинство за периода 1995 г. - 2005 г. са се понижили, както и тези в Германия през последното десетилетие
Част от натиска върху домакинствата със средни доходи беше маскиран, поне временно - от кредитния бум, който позволи на семействата да харчат повече, отколкото получават. Сега, три години след края на епохата на евтините пари и на фона на усилията на развитите страни да върнат икономиките си към здравословен растеж - средната класа по цял свят усеща затягането на коланите.
Това едва ли е икономическият климат, за който мечтаят политиците, принудени спешно да приключат с повишаването на данъците, ограничаването на разходите и цялостната реформата на публичните финанси. При това тази първична фискална консолидация трябва да бъде извършена, преди страните да започнат още по-трудния процес на корекции, свързани с повишаващата се средна продължителност на живота и застаряването на населението.
Тенденциите около доходите на домакинствата повдигат два въпроса. Какво точно се случва с доходите в развитите икономики и защо?
Едва неотдавна някои отговори започнаха да придобиват известна яснота. От 1975 г. насам, докато брутният вътрешен продукт (БВП) на страната бързо нарастваше, средните доходи на мъжете в САЩ реално са в стагнация. Първоначално някои други развити страни не се поддаваха на тази тенденция, което събуди опасения в САЩ, че американският трудов пазар страда от типично американска болест.
Растежът на БВП на глава от населението все пак трябваше да отива някъде. В САЩ тези нови пари отиваха почти изцяло в джобовете на свръхбогатите. През 1974 г. на водещия 1% от американците с най-високи доходи преди данъци се падаха 8% от общите доходи на населението, докато през 2008 г. този процент е нараснал до 18%. Доходите на 1% от американците с най-високи доходи пропорционално са се повишили дори още повече.
Нарастващото неравенство през последните години не е само американски феномен. За периода от средата на 80-те години до края на изминалото десетилетие Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е установила нарастващо неравенство на доходите в 17 от 22 развити страни. „Съществуват данни, че нивата на неравенство на доходите в отделните страни са на път да се повишават до ново общо средно ниво“, се казва в последния доклад на ОИСР. „Страни като Дания, Германия и Швеция, които традиционно са се радвали на ниски нива на неравенство, сега не са пощадени от общата тенденция“.
Изкривяването на доходите в почти всички страни е следствие от определени тенденции на пазара на труда. Въпреки че повечето правителства от ОИСР се опитват да се справят с този проблем чрез увеличаване на социалните придобивки и понижаване на данъците за най-бедните, политическата воля за налагането на по-прогресивни данъчни и социални системи се оказва недостатъчна.
Задълбочаването на неравенството на доходите създава проблеми в търсенето на служители със средно ниво на квалификация. В развитите икономики пазарът на труда става все по-поляризиран между „добре платени и предлагащи удовлетворение работни места и работа, която е зле платена и потискаща“, казва Алън Манинг, професор от London School of Economics. Между 1993 г. и 2006 г. процентът на работни позиции, предлагащи средно заплащане, се е понижил чувствително, докато този на добре платените и лошо платените работни места се увеличи. Това важи за почти всички развити икономики, независимо от икономическите им характеристики и политическа култура.
Сходството на тези тенденции предполага, че те са повлияни от сили, по-могъщи от местните политики и трудови пазари. Въпреки че теориите за това какво предизвиква тенденциите за нарастване на неравенството в доходите и изкривяването на трудовия пазар са противоречиви, има няколко общи фактора, които заслужават внимание.
Такъв фактор например е революцията в комуникациите, позволила на много първокласни бизнеси да увеличат продажбите и доходите си на глобалните пазари. Други компании, особено в финансовия сектор, намериха начини да акумулират истински състояния чрез спекулации с чужди пари.
Търсенето на служители за рутинна, но квалифицирана работа, доскоро гръбнакът на заетостта в развитите икономики – от техници до административни и банкови чиновници на ниско ниво – силно е намаляла и това сериозно се отразява на доходите в този сегмент на трудовия пазар.