Разорени ли са гърците или еврото ще успее да преодолее кризата? Ще поставят ли някога САЩ своя бюджетен дефицит под контрол? Ще предприемат ли централните банкери по целия свят нов кръг от мерки за увеличаване на ликвидността, за да рефинансират пазарите, или всъщност ще се събудят пред заплахата от инфлацията и ще започнат да повишават основния лихвен процент? Ще преоценят ли китайците своята валута и ще започне ли най-накрая да се свива огромния търговски дисбаланс между развития и развиващия се свят? Това вероятно са най-напрегнатите въпроси, пред които са изправени инвеститорите в момента, посочва в коментара за MarketWatch анализаторът Матю Лин.
И това са проблемите, които в зависимост от това как гледате на тях, ще определят дали ще решите, че пазарите са вярно оценени в момента или подценени или пък са застанали на ръба, готови за максимален срив, продължава той.
А в крайна сметка интересната тема, която обединява всички тези проблеми, е че те са по-скоро политически, отколкото икономически.
Всеки, който решава къде и колко да инвестира, е свикнал да проучва въпроси като корпоративни печалби, търговски потоци, средносрочен икономически растеж и технологичен напредък. Това са факторите, които традиционно определят как се държат пазарите в средносрочен план.
Но в момента никой от тях няма приблизително толкова голямо значение, колкото големите политически въпроси.
Инвеститорите трябва да схванат това. И трябва да научат цял нов кръг от принципи, които да ги направляват как ще се развиват пазарите през следващата една година.
В миналото икономистите обикновено определяха накъде ще вървят пазарите. Трябваше да изчислите с колко ще нарасне икономиката, кои сектори в нея изглежда ще растат най-бързо и как изгодата от този ръст да се раздели между заплатите и печалбите.
Вероятно щеше да се наложи да имате също задоволителна идея за това кои технологии се развиват най-бързо и по какъв начин ще се отразят на компаниите. Трябваше да усетите какво ще е съотношението на ръста в отделните държави и континенти.
След като вече сте изчислили всичко това, можехте да започнете да преценявате къде искате да вложите парите си да работят.
Това се промени. В момента политиката определено задава посоката.
Има две основни причини за това.
Първо, правителствата и централните банки се превърнаха в движещите сили на икономиката. Когато дефицитите се движат между 5% и 10% от брутния вътрешен продукт годишно, както е в повечето развити държави, когато банковите системи се преплитат с управлението директно или индиректно и когато централните банки са се заловили с мощни програми за печатане на пари, тогава решенията вземани от политиците, стават решаващи за пазарите.
Второ, преминаваме през време на мащабни промени на валутните пазари. Еврото бе амбициозен опит на сливане на 17 национални валути в една-единствена. Сега изглежда, че този опит се е провалил и постепенното му разнищване се очаква да доведе до голяма каша. Доларът пък е в дългосрочен спад като световна резервна валута.
Рано или късно ще се появи нова валутна система. Но докато това стане решенията, вземани от политиците, ще бъдат определящи за начина, по който ще се развиват пазарите. Това може да е за добро или за лошо и мнението на Лин е по-скоро за второто, отколкото за първото, но според него това е дебат, който трябва да се дискутира допълнително.
При това положение ще трябва управлявате внимателно свояпортфейл.
Към какви принципи трябва да се придържа един инвеститор, които да го водят през доминирания от политиката пазар? Основните са три.
Първо, гледайте повече изборния календар, отколкото този на приходите. Няма чак толкова голямо значение какво се случва с корпоративните печалби, колкото можеше да има в по-нормални времена.
Как да се реализира това на практика? Ами, вероятно няма да видите някакво раздвижване около американския бюджетен дефицит преди президентските избори през 2012 г. Дотогава ще има само несигурност и бъркотия. По същия начин няма да видите раздвижване и около френския дефицит - който всъщност може да направи страната следващата жертва на дълговата криза – докато разберем дали президентът Никола Саркози запазва шансове да бъде преизбран.
Второ, преценете къде са гласовете. В политиката никой не прави нищо, което би му струвало преизбирането. Лидерите живеят в страх от някаква група подвижни гласоподаватели в Хамбург или Ню Хемпшър, които могат внезапно да ги изхвърлят от поста и да ги оставят в положение, в което най-доброто нещо, с което могат да се заемат, е да си пишат мемоарите.
Така че всъщност няма значение колко банкери или икономисти пишат научни статии, в които се казва, че Гърция се нуждае от мащабни финансови траншове, ако еврото иска да оцелее. Това няма да се се случи, защото ако стане, германският канцлер Ангела Меркел може да се сбогува с работното си място.
Трето, очаквайте безпорядък и отлагане. Когато едно решение трябва да бъде взето от правителството, това никога не става бързо или ясно. Политическите брокери сключват сделки, правят компромиси и провалят сделки. В тяхната търговия това е начинът да се стигне до върха. Обикновено това е единственото нещо, в което са развили умения.
Така че не очаквайте кризата с еврото да бъде разрешена скоро по един или друг начин. Би било по-добре да бъде разрешена, защото несигурността се отразява на инвестициите, разпространявайки смут за банковата система и може да удари ръста за следващите няколко години.
Засега това няма да се случи. Европейските лидери ще се двоумят и отлагат трудните решения за следващия месец или следващата година, защото това е начинът, по който са свикнали да процедират.
А би било по-добре също така, ако китайското ръководство реши да действа на момента и да направи юана конвертируем. Но трудните решения не са тяхна тясна специалност.
Засега забравете за графиките или доходността или стойността на облигациите спрямо акциите. Всичко, което е от значение, е как ще се развива политиката догодина. А това означава повече волатилност, повече несигурност – и пазари, които ще се държат странно през следващите най-малко 12 месеца.