Широко прието е мнението, че преструктурирането на гръцкия дълг ще бъде катастрофално за европейските банки. Това може и да е вярно, но не и по начина, по който мнозина очакват, пише Wall Street Journal.
Добрата новина е, че банките в еврозоната са използвали времето, извоювано от прилагането на спасителните мерки за закъсалите страни от периферията на еврозоната, за да увеличат капиталовите си резерви с цели 220 млрд. евро, или с 12% до март тази година от 1,8 трлн. евро в края на 2009 г. Данните са на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В същото време те донякъде са намалили и експозицията си към въпросните страни.
През миналата година общата трансгранична експозиция на банките от еврозоната към икономиките на Гърция, Ирландия, Португалия, Испания и Италия е намаляла с около 20%, разкриват данни на Банката за международни разплащания (Bank for International Settlements, BIS). При отчитането на данните е взет предвид ефектът от изменението на валутните курсове.
Лошата новина е, че експозицията към периферията на еврозоната все още е 1,7 трлн. долара, като само френските и германските банки държат 240 млрд. долара гръцки и ирландски дълг.
При всичките недостатъци на миналогодишните стрес тестове, те все пак хвърлиха светлина върху това кои банки са изложени на най-голям риск при евентуално преструктуриране.
Deutsche Bank AG и Crédit Agricole SA вписват експозицията си при пазарни цени, докато Commerzbank AG, Dexia SA и BNP Paribas SA са вписали държаните от тях ДЦК с номиналната им стойност. Последният подход дава доста по-ясна представа за състоянието на банката в случай на преструктуриране на държавен дълг. Разбира се, ще са интересни и резултатите от предстоящите следващия месец нови стрес тестове.
За съжаление, подобни директни начини за измерване на експозицията към държавен дълг не са от голяма полза за инвеститорите. Данните на BIS например не включват експозицията към инвестиционни инструменти като деривативи, гаранции и кредитни ангажименти, които ако се вземат под внимание, прибавят около 50% към цялостната експозиция.
Друг проблем е, че колкото и неизбежно да изглежда преструктурирането на гръцкия дълг, няма начин да знаем, как ще изглежда то, когато се случи или поне как банките ще трябва да го впишат, отбелязва Мат Кларк от Bruyette & Woods.
Обикновено удължаване на матуритета, което е най-вероятната стъпка, би оставило опцията банките да се придържат към доста неправдоподобното предположение, че ще успеят да съберат 100% от взиманията си и така да не понесат никакъв удар върху регулационния си капитал.
Според анализатори на Bernstein Capital преструктуриране на гръцкия дълг с 50% ще понижи отношението за капиталова адекватност, tier 1, на всички основни френски банки с повече от 0,75%. Френските банки имат най-силна експозиция към гръцкия дълг.
Както при колапса на Lehman Brothers Inc., реалният риск не е в директната експозиция към определен държавен дълг или към частния сектор на дадена страна, а в опасността от разпространение на кризата към други страни и към други класове активи.
„Доста по-важно е какво се случва на дълговите пазари“, казва Кларк. Според анализаторите на Bernstein около 105 млрд. евро гръцки дълг се намира извън банковата система и застрахователния сектор. Анализаторите посочват, че няма данни за това колко подготвени са тези облигационери за евентуално преструктуриране.
19:11 | 11.09.22 г.