Решенията на политиците от двете страни на Атлантическия океан по проблема какво да се прави с държавните дългове ще бъдат решаващи за предотвратяването на нова криза от типа Lehman Brothers, заявяват икономисти и анализатори за CNBC в рамките на дебат за банковото дело в Европейския съюз и САЩ.
Европа и САЩ поеха по различни пътища за връщането си към икономическия растеж, но и на двете места трябва да се изправят пред дилемата с прекалено голяма задлъжнялост или банков сектор, доминиран от прекалено големи банки, които не могат да бъдат оставени да фалират.
„Двете икономики вървят гръб до гръб, всичко това е политика. Всяка следваща криза, а случаят с Гърция явно е точно такъв – както каза някой, Гърция е в дългова криза отпреди раждането на Христос и определено ситуацията кара нещата изглеждат по този начин. Страната би могла да предизвика финансова криза от типа „Lehman” в Европа, която може да се разпространи по целия свят. Политиците ще трябва да кажат доста неща по въпроса“, смята Мери Джо Джейкъби, бивш американски заместник-министър на търговията и бивш ресорен помощник на президента на САЩ, в момента старши съветник в „The Leadership Agency“.
Европейските държави са все по-изложени на външни различия и идеята, че една политика е добра за всички в различните ситуации „е лош поглед към нещата“, твърди Джон Кей, икономист и сътрудник на Financial Times. „Възможно е американската политика да е добра за САЩ и европейската политика да е добра за Европа“, добави той.
Според Лиъм Хълигън, старши икономист в „Prosperity Capital Management“, европейският валутен съюз е в криза и пазарите се надяват, че германският канцлер Ангела Меркел ще успее да убеди електората си да поеме пасивите от неспособността на по-слабите държави-членки на еврозоната да изплащат своите дългове.
„Достатъчно силна ли е тя да убеди електората да поеме пасивите? Германия и Франция трябва да поемат още, това е голям проблем“, твърди Хълигън.
Една от основните трудности при разрешаването на проблемите с дълга е реформирането на банковия сектор, смятат част от експертите.
„Това, което правим в банковия сектор, е прекалено голямо регулиране, като част от него е безполезно. Увеличаваме бюрокрацията, която няма да ни предпази от каквото и да било. Следващата криза, която ни очаква, е разрастването на настоящата. Следващият етап на разрастването е Гърция отново да не може да плаща задълженията си. Дали гърците или банкерите са по-непопулярни в Германия? Въпросът е сложен“, смята Кей.
В известен смисъл и САЩ са валутен съюз със слаби и силни членове, но общият език, по-гъвкавата работна сила, статутът на долара като резервна световна валута, както и фактът, че страната е най-голямата икономика в света, й осигуряват по-високото доверие на пазарите в сравнение с еврозоната.
„Не можете да пренебрегвате размера на американския държавен дълг, щатът Калифорния на практика е във фалит, това е като слон в стъкларски магазин“, казва Джейкъби.
Изглежда, че доларът ще остане резервна валута за известно време, тъй като позицията му не е застрашена от еврото, но предизвикателството ще дойде в дългосрочен план от страна на валутите на развиващите се страни, а американските политици се провалят в опитите си да отстранят тази заплаха, смятат анализаторите.
„САЩ не се интересуват от останалия свят, те се интересуват само от вътрешните си проблеми. Америка винаги въвежда онова, което желае, без да се съобразява с това какво става в останалите точки на планетата. Наистина вярвам, че има промяна в САЩ. Въпреки това трудно е да се прогнозира, когато стане дума за валути“, заяви Стюърт Фрейзър, председател на центъра за политика и ресурси към „ City of London Corporation“