Секретен американски доклад, публикуван от Wikileaks, разкрива опити на редица страни да заграбят ресурсите на Арктика – нефт, газ и дори рубини – поради все по-бързо топящите се ледове, пише BBC. Според документа арктическите страни, включително САЩ и Русия, се опитват да получат колкото може по-голямо парче от арктическата баница.
Възможността за експлоатиране на арктическите ресурси става все по-реална в светлината на драматичното отдръпване на ледовете в Северния ледовит океан през последните години.
Според Американската агенция за геоложки проучвания US Geological Survey нефтените залежи край бреговете на Гренландия са толкова големи, колкото и тези в Северно море.
Документът е публикуван от Wikileaks докато външните министри на осемте страни членки на Арктическия съвет – Русия, САЩ, Канада, Дания, Норвегия, Финландия, Швеция и Исландия имаха среща в Нуук, Гренландия, за да подпишат договор за спасителни операции в Арктика и да обсъдят бъдещето на региона.
Според документа датският външен министър Пер Стиг Моелер се е пошегувал с американски дипломати с думите „ако се откажете (от Арктика) тогава ще ни остане по-голямо парче за подялба“.
Гренландия е автономна датска територия с местно правителство с ограничени правомощия. Въпреки това според публикуваните документи щатски дипломати вярват, че Гренландия „много скоро ще обяви независимост“ и виждат в това „уникална възможност“ за американските газови и нефтени компании да извоюват позиции в региона.
Щатският посланик в Дания Джеймс П. Кейн съобщава, че е представил гренландското правителство на финансисти от Ню Йорк, „които да помогнат на гренландците да си подсигурят инвестициите, необходими за подобни проекти“.
Териториални претенции
Споровете за Арктика се изостриха през 2007 г., когато полярният изследовател Артур Чилингаров използва подводница, за да постави руския флаг на морското дъно на Северния полюс.
Документите разкриват, че високопоставен руски представител е съобщил на американците, че това е предварително планиран ход на Кремъл и че Чилингаров „е изпълнявал заповед на управляващата партия Единна Русия.“
В документите се споменава и коментар на руския посланик за НАТО Димитрий Рогозин, отправен към организацията: „През 21 век ще има битка за ресурси и Русия не трябва да бъде побеждавана в тази битка“.
Дипломатическата кореспонденция разкрива и американските опасения от канадските териториални претенции върху Северозападния пролив и „ресурси простиращи се до края на континенталния шелф“.
Според документите през 2008 г. щатското посолство в Отава е поискало от Вашингтон да отложи оповестяването на нова президентска директива, изискваща „САЩ по-активно да наложат присъствието си, за да защитят арктическите си интереси“.
Щатските дипломати от посолството в Отава били притеснени, че ако директивата бъде приета преди федералните избори в Канада, Арктика ще се превърне в основна предизборна тема и това „ще има негативен ефект върху американско-канадските отношения“. Директивата наистина бива отложена за след изборите в Канада.
Нарастващо напрежение
Документите разкриват и коментар на канадския премиер Стивън Харпър, който иска НАТО да не се меси в Арктика – въпрос, по който той е на едно мнение с руснаците.
Според Харпър някои европейски страни, които нямат територии в Арктика, се опитват да използват НАТО, за да извоюват „влияние там, където не им е мястото“.
Том Брук, който съветва миннодобивната компания Rio Tinto и британското външно министерство по въпросите за промяната в климата казва, че политическото напрежение около Арктика нараства, защото „ледът се топи доста по-бързо“ от очакваното и „всички които мислят, че имат шанс да се докопат до тези ресурси искат да заявят претенциите си“.
По данни на Pan-Arctic Ice-Ocean Modelling and Assimilation System (PIOMAS), която измерва обема на леда, миналия септември в Арктика е имало едва една четвърт от леда, покривал региона през 1979 г.
Според професор Питър Уадамс от университета в Кеймбридж „лесно може да се окаже, че след година или две на Северния полюс няма никакъв лед през лятото“.
Интересите в Арктика не са свързани единствено с нефта и газа. Русия се надява на отварянето на Северноморския път, който ще съкрати маршрута на европейските кораби, пътуващи към Далечния изток, с една трета спрямо обиколката през Суецкия канал. Гренландия от друга страна има залежи на алуминий и рубини.
16:40 | 03.09.22 г.