Година след спасителния план Гърция продължава да е на ръба

Всяка вечер, докато нощта пада над Атина, десетки бронирани автобуси с жандармерия опасват улиците в центъра на града. Някои от полицаите си играят с мобилните си телефони, други просто пушат, загледани в мрака. Какво чакат, никой не е съвсем сигурен, но всички в гръцката столица са съгласни, че нещо може да се случи всеки момент, пишат Ралф Аткинс и Керън Хоуп, кореспонденти на Financial Times.

Година след като се съгласи да проведе икономически реформи срещу спасителен план от 110 млрд. евро от Европейския съюз (ЕС) и Международния валутен фонд (МВФ), Гърция далеч не изглежда във форма. Страната е в дълбока рецесия – миналата година икономиката й се сви с 4,5%, а през 2011 г. спадът се очаква да възлезе на 3%. Затворените магазини и купищата несъбран боклук по улиците на Атина са свидетелство за мащабите на икономическия шок.

В ЕС нарастват опасенията, че социалистическото правителство на премиера Георгиус Папандреу няма да успее да модернизира склеротичната икономика на страната.

Ако Папандреу се провали, останалите европейски столици и Вашингтон ще бъдат изправени пред дилемата дали да предоставят на Гърция още един шанс, или да оставят страната да се сгромоляса в бездната на фалита – перспектива с потенциално опустошителни последствия за финансовата система и икономическото доверие в еврозоната. През последните дни рисковата премия върху гръцкия дълг отново нарасна до рекордни нива. В същото време гръцките банки се опитват да спасят финансите си.

„Това, което е наистина тъжно, е, че правителство с такова стабилно мнозинство и перфектно извинение за провеждане на реформите не прави нищо“, казва Александра Папалексопулу, директор на Titan, базирана в Атина компания за производство на цимент. „Ако не започнем мащабни реформи колкото се може по-скоро, ще пропуснем златна възможност“.

Опасността, надвиснала над Гърция, има и глобално значение, тъй като спасителният план за страната беше последван от сходни програми за Ирландия и Португалия, а опасенията за „умората от реформите“ и за нуждата от допълнителни милиарди външна помощ бързо нарастват.

Преди година настроението в Атина беше различно. След няколко месеца на отричане, новоизбраното правителство на Папандреу призна потенциалната катастрофа, пред която е изправена страната. Ниските лихвени проценти и валутната стабилност, на които се радваше Гърция през последното десетилетие като страна членка на еврозоната допринесоха за необузданите разходи, многократно надхвърлящи платежоспособността на правителството.

През миналата година публичният дълг на страната достигна 143% от брутния вътрешен продукт (БВП) - най-високото ниво в ЕС. В същото време неефективното събиране на данъците, ширещата се корупция и  нарастващите разходи за заплати допълнително затрудниха икономиката и доведоха до рязък спад на международната конкурентоспособност на страната.

Според спасителния план, договорен от „тройката“ - МВФ, Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ), одобрен преди точно една година, Атина трябваше да приложи програма от реформи, които да поставят под контрол публичните й финанси, да подобрят конкурентоспособността и да гарантират стабилността на финансовия сектор.

Колкото по-дълго Гърция не успява да се върне на световните финансови пазари, толкова повече местните банки ще трябва да ограничават вътрешното кредитиране и това допълнително ще влошава кредитната криза, осакатяваща икономиката.

„Жертви сме на държава, която е изгубила доверието на международната общност“, казва Николаус Карамузис, вицепрезидент на EFG Eurobank. Гръцките банки зависят за ликвидността си от ЕЦБ – с 90 млрд. евро в краткосрочни заеми. ЕЦБ обаче иска от Атина да ускори реформите и ако прецени, че постигнатият прогрес е незадоволителен, банката може да ограничи кредитирането.

„Единственият изход е в насърчаването на частните инвестиции, преките чуждестранни инвестиции и експортно ориентирания растеж“, допълва Карамузис.

Атина се надяваше да се върне на финансовите пазари през следващата година, когато според настоящите планове тя ще трябва да набере между 25 млрд. и 30 млрд. евро. Като се има предвид, че доходността по двугодишните гръцки облигации наскоро достигна 25%, вероятността за успех на подобен план е почти нищожна.

Допълнителна помощ от международните институции трудно ще бъде преглътната, особено от данъкоплатците от фискално целомъдрените северноевропейски страни като Германия и Финландия.

Не е изненада, че финансовите пазари започват да вярват, че преструктурирането на гръцкия дълг е неизбежно. Това е сценарий, на който МВФ и европейската администрация продължават да се противопоставят.

ЕЦБ предупреди за възможни апокалиптични последици за банковата система на страната, ако се стигне до преструктуриране. Юрген Щарк, член на борда на банката, посочва, че колапсът на Lehman Brothers от 2008 г. може да бъде „засенчен“ от фалита на Гърция.

Миналия месец гръцкото финансово министерство поиска от прокуратурата да разследва слуховете за преструктурирането на дълга – стъпка, която засилва усещането за безизходица в Атина.