FT: Гняв разяжда сърцето на Европа

Не са изминали и няколко дни откакто Португалия се съгласи да приеме финансова помощ и политиците в Брюксел започнаха да се готвят за „Битката за Испания“, подчертавайки, че четвъртата по големина икономика в еврозоната не е заплашена от дълговата криза, обхванала други страни в периферията на еврозоната, пише Financial Times.

Тези обаче, които се притесняват за способността на ЕС да спечели подобна битка, трябва да погледнат към противоположния край на континента, където тази седмица финландците могат да изберат своя първи премиер евроскептик.

Решението на Португалия и очакваният успех на досега неизвестния финландски политик популист в неделя може и да не изглеждат свързани. Въпреки това в интервю за Financial Times по-рано тази седмица, Тимо Соини, лидер на антиевропейската, националистическа партия „Истински финландци”, побърза да изтъкне връзката между двете събития.

„Ако Португалия поиска помощ преди изборите във Финландия, това ще доведе до ожесточена дискусия и протести“, казва Соини. Миналата седмица „Истински финландци” изоставаше незначително от дясно-центристката консервативна партия "Национална коалиция".

При това Лисабон още не беше поискал международна финансова помощ.

„Хората просто не разбират защо трябва да плащаме чужди сметки и затова са против“.

Подобни настроения явно се разпространяват бързо. Нарастващото недоволство срещу спасителните планове, мерките за ограничаване на бюджетните разходи и общата икономическа несигурност вече свалиха не едно правителство в периферията на еврозоната – първо Ирландия, после Португалия, вероятно и Испания, където премиерът на страната Хосе Луис Родригес Сапатеро заяви, че се отказва от надпреварата за трети мандат.

Гняв разяжда сърцето на Европа, където традиционните демократични партии губят позиции от маргинални популистки движения, черпещи популярност от раздразнението от понижаващия се стандарт на живота. Във Франция дясноцентристката партия на президента Никола Саркози получи шамар на местните избори миналия месец, докато крайнодесният Национален Фронт се представи забележително добре.

В Белгия фламандските националисти осуетяват съставянето на правителство почти цяла година и според наблюдателите биха спечелили още повече гласове в случай, че бъдат предизвикани на предсрочни избори.

Правителството на малцинството в Холандия разчита на подкрепата на антиевропейската партия на националиста Герт Вилдерс.

Дори в Германия, където идеята за дясна популистка партия, възползваща се от икономическото недоволство, обикновено буди дълбоко безпокойство, гневът срещу икономическата политика миналия месец доведе до загуба на изборите от традиционните партии в провинция Баден-Вюртенберг.

Недоволството, подхранвано от жълтата преса, придобива такива мащаби, че дори една от умерените германски партии – либералната партия на Свободните демократи, представи открито антиевропейска платформа. Крайните популистки движения в Европа традиционно се фокусират върху антиимиграционната реторика – особено Националният фронт във Франция и Холандската партия на свободата на Вилдерс.

В последно време обаче много политици популисти, като Соини във Финландия или фламандския националист Барт Де Вевер, избягват или отделят съвсем малко внимание на традиционните ксенофобски аргументи.

Вместо това те наблягат на гнева срещу икономическата политика. Омекотявайки традиционната за партията си крайна расистка и антиимиграционна реторика, Марин льо Пен, „слънчевото“ лице на гневния френски национализъм, в чийто символ се беше превърнал нейният баща, привлича разочаровани от икономическите политики на Саркози избиратели от средната класа.

Ставаме свидетели на европейското „Чаено парти“ (победата на републиканците на междинните избори за конгрес в САЩ). Както и американският президент Барак Обама, европейските лидери, които са способни да спасят от кризата целия континент, сега биват наказвани от избирателите, на които им е писнало да плащат чужди сметки.

Точно както Обама, европейските лидери не знаят как да спечелят обратно гласоподавателите си. Германският канцлер Ангела Меркел оказа минималната възможна солидарност, за да спаси еврозоната, но това само засили общественото недоволство срещу прахосническите нации на юг.

Холандският финансов министър Ян Кийс Де Ягер е сред малцината политици, които са напълно откровени с избирателите. Той подкрепя строги условия за отпускането на финансова помощ и обяснява на избирателите, че спасяването на Португалия, Ирландия и Гърция е в техен интерес, тъй като холандските банки, пенсионни фондове и ориентираните към износа бизнеси, ще пострадат от колапса на европейската периферия.