Решението на Португалия да последва Гърция и Ирландия и да потърси финансова помощ от Европейския съюз (ЕС) може да се окаже повратен момент в историята на дълговата криза в региона, пише Мохамед Ел-Ериан, изпълнителен директор на Pacific Investment Management Co. в коментар за Bloomberg.
Вместо да предизвика ефекта на доминото – сценарий, при който кризата може да застигне страни, намиращи се по-високо в кредитната класация - португалското искане за финансова подкрепа вероятно ще ускори процеса на дългово преструктуриране на трите страни, които вече се намират в интензивното отделение на еврозоната, посочва Ел-Ериан.
През март необходимостта от финансова подкрепа за Португалия стана неизбежна, след като парламентът в Лисабон отхвърли правителствените планове за нов кръг от мерки за ограничаване на бюджетните разходи. Многократните понижения на кредитния рейтинг на страната, растящите спредове на португалските облигации и допълнителният натиск върху португалските банки принудиха португалския премиер Жозе Сократиш да се откаже от съпротивата си срещу идеята за финансова подкрепа.
Със съдействието на Европейската централна банка (ЕЦБ) сега Португалия ще има достъп до извънредни средства, които ще й позволят да посрещне плащанията по задълженията си и да понижи вероятността от банкова криза.
Въпреки че Португалия е третата страна от еврозоната, която иска финансова подкрепа за по-малко от година, следващата фаза на дълговата криза вероятно ще има различен характер. Португалия преговаря за финансовата помощ в навечерието на извънредни парламентарни избори в страната през юни.
Заради изборите Португалия доста по-трудно ще се съгласи на същите ангажименти, които се считаха за ключови за предоставянето на помощта от Международния валутен фонд (МВФ) и ЕС в случаите с Гърция и Ирландия.
Ще са необходими преходни механизми, за да може новото правителство в Лисабон да се посвети на реална дългогодишна реформа. Вероятно през следващите седмици ЕЦБ и ЕС ще поемат още по-голяма тежест от подкрепата за Португалия, докато МВФ ще се включи на по-късен етап.
На базата на пазарната оценка на португалския дълг все по вероятно е извънредната помощ да бъде съчетана с някакъв вид дългово преструктуриране след 2013 г. Подобна опция би била възможна поради подкрепяния от Германия по-широк кръг от мерки за справяне с кризата.
Дали това ще се случи обаче зависи не само от Португалия, но и от съдбата на останалите страни в региона, и по-конкретно от това, дали след приемането на спасителния план отново ще наблюдаваме миграция на дълговата криза в ерозоната, или това ще се окаже повратна точка, след която ситуацията коренно ще се промени.
Опасенията са, че спасителният план за Португалия е поредното доказателство, че дълговата криза в периферията на еврозоната скоро ще застигне Италия и Испания. Това от своя страна би се отразило на почти всички европейски икономики. Италия и Испания ще пресушат спасителните фондове и кризата ще се трансформира от проблем на няколко страни от периферията на еврозоната в криза за целия регион.
За щастие вероятността това да се случи намалява, след като все повече европейски банки, като германската Commerzbank и италианската Intesa например, успяват да наберат допълнителен частен капитал.
Ако тази тенденция продължи, както очаква Ел-Ериан, е възможна промяна в подхода на ЕС, ЕЦБ и МВФ в усилията за спасяването на Гърция, Ирландия и Португалия. Фокусът може да бъде изместен от ликвидността върху платежоспособността доста преди 2013 г.
Докато опасенията за разпространение на кризата в следващите страни в кредитната класация намаляват, ЕС, ЕЦБ и МВФ ще са все по-малко склонни да продължават да предоставят нови кредити върху старите и това е съвсем логично. Въпреки че досегашният подход помагаше за отлагането на проблемите на частните кредитори и банките, той е свързан със значителни разходи.
Тази стратегия прехвърля дори още повече от тежестта на спасителните пакети върху и без това ощетените данъкоплатци и потребители на публични услуги. Тя допълнително подкопава перспективата за устойчив икономически растеж и създаването на нови работни места, а това рефлектира в повишаване на социално напрежение. Досегашната политика се отразява негативно и на баланса на ЕЦБ, с което еродира трудно спечеленото доверие в институцията.
На повърхността спасяването на Португалия може да изглежда като преиграване на историята с Гърция и Ирландия. Не се заблуждавайте. Привидно сходното развитие на ситуацията през следващите няколко седмици ще бъде последвано от промяна в политиката, особено ако европейските банки продължат да набират капитал, предупреждава Ел-Ериан.
Това ще ускори преминаването от неустойчивата стратегия за поддържане на ликвидността към по-солидни решения на проблемите с платежоспособността.