FT: Свободата в арабския свят си струва кратък шок на петролните пазари

Какво ще е значението на революцията в арабския свят за света? Никой не знае отговора на този въпрос, но ако тя доведе до въвеждането на демократични режими, то сегашният шок на петролните пазари ще си заслужава, пише колумнистът на Financial Times Мартин Улф.

По думите му драматичните събития в страните от Близкия Изток и Северна Африка всъщност са показателни за способността на политическите експерти да прогнозират – тя е не по-малко ограничена от тази на икономистите. Всички подобни събития според Улф, който бе обявен за един от 100-те мислители на миналата година от списанието Foreign Policy, са по своята същност непрогнозируеми.

Той посочва, че за много страни се очакват подобни катаклизми, но никой не знае кога и дори дали изобщо такива събития ще настъпят.

Политическите последици от арабската революция

Политическите последици от случващото се в арабските страни са много важни, смята Улф, защото са разрушили схващането, че арабските страни са изключение от стремежите за свобода на изразяване и участие в политиката. Историята досега обаче е показала, че пътят на бедните страни със слаби институции и история на репресии към стабилна демокрация е дълъг и труден. Улф посочва трудностите на Румъния след ерата на Чаушеску като пример за мащабите на проблема, въпреки че страната е част от Европейския съюз.

Другият голям въпрос е колко далеч могат да се разпространят безредиците, и то не само в страни от арабския свят. Страни като Бахрейн и Либия са показали, че не са в състояние да разпределят богатството от износа на петрол. Събитията от последните седмица показват колко универсален е копнежът за политическа свобода. Схващането, че местното население има културен имунитет срещу приписваните на Запада идеали за демокрация, изглежда все по-малко надеждно. Така че вълната от протести може да се разпространи в други страни.

Икономическата страна на нещата

Какви биха могли да са икономическите последици от случващото се? Докато производителите на петрол остават незасегнати, отражението на протестите върху икономиката може да се приеме за минимално в краткосрочен план и умерено в дългосрочен, пише Улф. Той посочва, че по размер икономиката на Египет е по-малка от тази на Полша, за да могат събитията там да разклатят световната икономика. Производителите на петрол обаче няма как да са защитени от последиците в краткосрочен план. В резултат на това цените на петрола се повишиха над 114 долара за барел тази седмица. Това е с 64% повече в сравнение с май 2010 година, когато дълговата криза в Гърция разтърси финансовите пазари.

Това е тревожен знак, защото всеки от последните пет големи спада в световната икономика е бил предхождан от голям скок в цените на петрола, както посочва Гевин Дейвис, който също е колумнист на Financial Times. Понякога този скок в причинен от нарушаване на доставките, както през 70-те. Понякога обаче се дължи на скок в търсенето, както през 2008 г. Резултатът и в двата случая е лош за икономиката. Според икономисти на HSBC увеличение на цените на петрола с повече от 100% задължително води до намаляване на БВП.

Шокът на петролните пазари има сложно отражение върху икономиката: прехвърля приходи от потребителите към производителите и намалява общото потребление, защото потребителите обикновено намаляват разходите си по-бързо, отколкото производителите увеличават своите. По-високите цени на енергията отнемат от разходите за други стоки и услуги, правят износителите на петрол по-богати и внасящите петрол страни по-бедни, също вдигат цените, намаляват реалните заплати и рентабилността на енергоемките индустрии.

Някои от тези ефекти са незабавни – отражението върху равнището на цените например.

Какво може да се очаква?

Едната вероятна последица е да се забави растежът на БВП в краткосрочен план, като ефектът ще е по-силен за развиващите се икономики заради по-големите им енергийни нужди. САЩ, с разточителните енергийни политики, също са по-уязвими от други развити страни.

Икономическите последици ще зависят много и от продължителността на скока в цените и от начина, по който правителствата реагират на него. Важно е доколко вълненията ще засегнат и други производители, особено Саудитска Арабия. Засега последната може да компенсира либийския износ на петрол. Всяко намаляване на производството на петрол обаче, дори и в пряко засегнатите от протести страни, вероятно ще бъде кратко, стига производствените им мощности да не пострадат. Причината за това – демократичните им правителства, които биха наследили управлението, също ще се нуждаят от приходите от петрол, както и диктатурите.

Засега високата степен на несигурност по отношение на събитията в арабския свят се запазва. Ясно е, че политическите катаклизми там вероятно водят към исторически вододел. Ясно е и, че шокът на петролните пазари може да има силно влияние, макар и далеч не катастрофално, върху икономиката, стига да не е продължителен. Като цяло следва, че в дългосрочен план политическите последици от протестите в арабските страни изглеждат много по-значими от икономическите. Развоят на събитията там обаче зависи до голяма степен и от позицията на Запада, който трябва да отхвърли досегашната сделка с режимите в арабския свят - репресия, като цена за стабилността в доставките на петрол, завършва Улф.