В рамките на два дни две от ключовите фигури в ръководствата на двете най-важни централни банки на света – Федералният резерв и Европейската централна банка, подадоха оставки. Общото между Кевин Уорш от Федералния резерв и Аксел Вебер от ЕЦБ е откритото им противопоставяне на безпрецедентния начин, по който двете централни банки се намесиха на финансовите пазари.
Докато Аксел Вебер застана публично против решението на ЕЦБ през май 2010 г. да започне изкупуването на облигации от еврозоната, Кевин Уорш, макар и „по-тихо“, разкритикува политиката на Фед да купува държавни облигации с новонапечатани пари, защото така подстрекава създаването на дисбалансите в световната икономика и навлиза в твърде рисковани води на монетарната политика, пише The Economist.
От началото на финансовата криза през 2007 банките са разширили правомощията си по своя собствена инициатива или по желание на правителствата. В резултат отговорностите им се простират вече далеч отвъд инструментите на традиционната монетарна политика. Първата крачка към разширяване на правомощията им бе преминаването към нетрадиционни инструменти на паричната политика като изкупуване на правителствени облигации и други активи. Централните банки освен това поеха повече отговорност за надзора върху банките и стабилността на финансовите системи.
Новите им задължения изискват да регулират банките, докато държат под око всички опасности за икономиката. В същото време традиционните им задачи също стават все по-трудни за изпълнение.
Все по-сложната игра на централните банки
Новите отговорности обаче носят и повече рискове. Преди финансовата криза се оформи политически консенсус, че централните банки трябва да бъдат ръководени от технократи, които са независими от влиянието на правителствата и преследват ценова стабилност чрез управление на краткосрочните лихвени проценти. Връзката между лихвените проценти и инфлацията все още не е точно определена, но все пак централните банки разполагат с много теория и данни, които да ги ръководят при управлението им.
В същото време последиците от използването на другите инструменти на паричната политика, а именно покупките на правителствени облигации, остават до голяма степен непредсказуеми. Според защитниците им при близки до нулата лихвени равнища покупките на държавни облигации са разумен начин за поддържане на кредитирането. Критиците им обаче твърдят, че така се финансират „разпуснатите“ правителства и се рискува да се пресъздадат спекулативните балони, довели до финансовата криза.
В известен смисъл с тези промени в правомощията им централните банки се завърнаха към корените си. Първите централни банки в света са били създадени, за да се справят с финансовите въпроси на държавата и издаването на националната валута. Това води естествено да превръщането им в кредитор от последна инстанция за търговските банки. Тъй като кредитирането създава морален риск и риск от загуба, те също така стават надзорен орган за тези банки. Едва по-късно паричната политика, управлението на икономическия растеж и инфлацията се превръщат в основно тяхно задължение.
Финансовата стабилност обаче е по-трудната мисия от ценовата стабилност от политическа гледна точка, отбелязва Дейвид Арчър от Банката за международни разплащания. По време на бум макропруденциални мерки, като например ограничаване на кредитирането, могат да предизвикат гняв, но, ако чрез тях се избегне криза, обществеността няма да разбере никога. Ако кризата обаче все пак удари, обществеността ще обвини незабавно централната банка за това, че не е действала по-скоро. "Отношенията между централната банка и правителството вероятно ще станат по-трудни и политизирани,"добавя Арчър.
Задаващите се предизвикателства
Първият тест за макропруденциалната политика на централните банки може би се задава съвсем скоро. Някои се притесняват, че политиката на ниски лихвени проценти и изкупуването на облигации в богатите страни вече посяват семената на следващата криза, докато евтините пари се наливат в имоти от развиващите се пазари, в акции и в други активи в търсенето на по-добра възвръщаемост.
Заради реалните опасения от надуване на цените на активите централните банки и регулаторните органи в редица развиващи се икономики вече наложиха редица мерки, с които да охладят цените на недвижимите имоти и притока на капитали. Опитът досега обаче показва, че не бива да се разчита прекомерно на макропруденциалната политика.
Освен това в развитите икономики централните банки имат и непосредствен проблем с високите цени на храните и енергията. Да се избегне увеличението на инфлационния натиск е трудно при сегашното нестабилно състояние на икономиката и заради редицата нетрадиционни мерки на паричната политика в действие. През последните седмици председателят на Фед Бен Бернанке се брани от обвиненията, че втората финансова инжекция на Фед е довела до скока в цените на стоките в световен мащаб (и дори до революцията в Египет). Засега обаче той изглежда решен да продължи с вливането на пари до юни.
Натискът върху ЕЦБ е още по-силен. От самото начало тя избягваше да купува държавни облигации, но през май 2010 сривът на доверието към държавния дълг на някои страни от еврозоната заплаши стабилността на еврото и я принуди да се намеси на облигационните пазари.
Служители на ЕЦБ оправдаха покупките на правителствени облигации от централната банка с аргумента, че без него проблемните пазари на облигации няма да могат да участват в механизма на ЕЦБ за пренасяне на лихвените проценти на централната банка върху икономиката на еврозоната. Според ЕЦБ колкото по-дълго продължи кризата с държавния дълг в еврозоната, толкова повече ЕЦБ ще подлага репутацията си на риск, като купува държавни ценни книжа. ЕЦБ вече придоби влияние при решаването на фискалните въпроси на някои страни: Ирландия, чиито банки са напълно зависими от финансирането й, бе принудена да приеме спасителен заем от ЕС и МВФ през ноември.
Заради последиците от кризата и трудното възстановяване на икономиката общественото доверие в централните банки се е понижило, сочат проучвания на Английската централна банка, пазарния институт Gfk, Евробарометър и Галъп. Въпреки това те разполагат с повече отговорности от всякога и за добро или за лошо светът разчита на тях да използват по-добре увеличената си власт, за да постигнат своите фискални, монетарни и социални цели.
15:28 | 29.08.22 г.