Шефът на Федералния резерв (Фед) Бен Бернанке е най-опасният човек на планетата, много по-опасен отколкото Хосни Мубарак, управлявалият 30 години диктатор на Египет, някога е бил. Диктатурата на Бернанке е монетарна и ще предизвика задаващия се трети финансов колапс на 21-ви век, пише в коментар за Wall Street Journal колумнистът на изданието Пол Б. Фарел.
Този икономически терор скоро ще свърши. Точно както Мубарак беше сляп за икономическите и социални нужди на народа си, Бернанке е сляп за наследството на лесните пари – богатите стават супербогати, средната класа е обречена на стагнация, а бедните са оставени да преживяват с трохи.
Още едно предупреждение, в Египет също имаше сериозен дисбаланс при разпределението на богатството. Бернанке е последният егоманиак от историята на раздуващия се от 30 години дисбаланс на богатството в Америка. Сега най-богатите 1% от американците вече притежават 23% от богатството на Америка, при „едва“ 9% през 1981 г.
Управленската идеология на Бернанке е кулминация на една 30-годишна икономическа война, която обхваща „Рейгъномиката“, служеща на супербогатите, токсичната преданост на бившия шеф на Фед Алън Грийнспан към Уолстрийт, екстремните капиталистически догми на Айн Ранд и опасните спасителни инициативи на двама финансови министри, Хенри Полсън и Тимъти Гайтнър – троянски коне, служещи на Уолстрийт и подкопаващи правителството отвътре.
От 1981 г. тази монетарна диктатура е причинила огромни щети, систематично е саботирала демокрацията, капитализма и американската мечта и в същото време е помагала за възхода на най-опасния нов враг на САЩ – Китай.
Когато Обама преназначи Бернанке преди няколко години, Николас Талеб, авторът на пророческата за много икономисти книга “The Black Swan” (Черният лебед), публикувана през 2007 г., беше шокиран. В книгата си Талеб предупреждава за „tail“ рисковете – екстремни пазарни флуктуации, наречени от него „черни лебеди“, които не могат да бъдат предвидени от конвенционалните вероятностни модели, използвани на Уолстрийт.
„Бернанке дори не съзнава, че не разбира как работят нещата“, казва Талеб. „Неговите икономически методи са толкова неадекватни, че пред тях, заклинанията на знахарите изглеждат емпирично доказани и научно обосновани“.
Нарекохме Бернанке „Капитанът на Титаник“ с предупреждението, че той създава условията за третия финансов колапс на 21 век – по-лош от спукването на dotcom балона през 2000 г. и кредитната криза от 2008 г., взети заедно.
Както управлението на египетския диктатор, режимът на Бернанке върви към своя край. Това обаче няма да е „черен лебед“, защото никой не може да твърди, че не вижда идването на новата катастрофа. В интервю за списание Time Томас Хьониг, президент на Федералния резерв в Канзас Сити, отправя 10 предупреждения за икономическото бъдеще на САЩ.
Инфлацията при суровините скоро ще сложи край на диктатурата на Фед
Накратко, глобалната инфлация на цените на суровините може скоро да сложи край на саморазрушителния американски икономически терор на лесните пари и, което е по-важно, да сложи край на 30-годишната „монетарна диктатура“ на Фед.
Диктатурата на централната банка разрушава демокрацията в САЩ
Пътят към оздравяване на реалната икономика не минава през вливането на ликвидност във финансовата система, което насърчава мегабанките да се впускат във високорискови спекулации. Създаването на здрав икономически фундамент е свързано с насърчаването на спестяванията, които създават инвестиции, които от своя страна създават добре работещи бизнеси, които наемат служители и плащат дивиденти, което води до още спестявания и още инвестиции, казва Хьониг.
Почти нулевите лихвени проценти означават по-богати банки, по-бедни данъкоплатци и финансов колапс
Чрез запазването на лихвените проценти близо до нулата за неограничено дълъг период от време Фед иска от тези, които пестят, да продължават да субсидират тези, които взимат кредити. Какъв е смисълът тогава да се пести и инвестира, пита икономистът.
Лесните пари раздуват нов спекулативен балон, който ще се спука скоро
„Така се получават балони“, предупреждава Хьониг. „Рязкото повишаване на цена на земята и енергията са недвусмислени признаци за това, че наоколо има твърде много пари. Когато влеете такава ликвидност в системата, тя трябва да отиде някъде“. Но докато Фед задържа лихвените проценти близо до нулата, лесните пари няма да бъдат вложени в спестявания. Вместо това „парите започват да преследват активи с по-висока доходност като земя, акции и енергийни суровини. Когато това се случи, цената на активите продължава и продължава да нараства, докато изведнъж балонът се спука и имаме нов финансов колапс.“
Нарцистичната илюзия на Бернанке за мощта на валутната политика
Фед има твърде много власт, казва Хьониг. Валутната политика се приема като решение на все повече и повече икономически проблеми. Тя беше използвана за справяне с всяка нова криза – сривове на фондовия пазар, рецесии, dot-com балона, атаките от 11 септември, войната в Ирак и финансовия колапс от 2008 г. „Хората започнаха да вярват, че просто трябва да разхлабиш лихвените проценти и всичко ще се оправи, а именно това води до тези балони“.
Лесните пари ще предизвикат световна инфлация и нов финансов колапс
„Серията от събития, която доведе до излязлата извън контрол инфлация от 1979 г., започна още през средата на 60-те години. Това е дълъг период“, казва Хьониг. Лесните пари преследват висока възвращаемост по цял свят - в Бразилия и Китай например. Хьониг предупреждава, че „инфлацията се повишава рязко. През последната година глобалните цени на храните са нараснали с 25% и много страни са започнали да трупат запаси от суровини“.
Политиката на Фед служи на богатите и унищожава американската мечта
Като застава зад банкерите на Уолстрийт, със своята монетарна диктатура Бернанке създава предпоставки за класова война в Америка: „Най-бедните 60% от американските домакинства харчат 12% от доходите си само за енергия, в сравнение с едва 3% от 10-те процента най-богати,“ посочва Хьониг. „Инфлацията е толкова нечестна. Това е най-регресивният вид данък, който можете да наложите на хората. С него подкопавате покупателната способност на бедните и тези с фиксирани доходи. Хората, които имат пари и знаят как да пестят, печелят от това“, допълва той.
Фед не научи нищо от кризата през 2008 г.
„Америка не научи нищо от кризата. Правителството продължава да се усмихва на Уолстрийт. Вместо да раздроби финансовите гиганти, чието хазартно поведение смачка икономиката, правителството позволи на най-големите банки да станат дори още по-големи и сега те преяждат с лесни пари“, посочва той.
Пазарна икономика? Това е шега, лобисти с много пари управляват Америка
След Savings and Loan кризата през 80-те години в затвора попаднаха 3800 банкери. Този път Уолстрийт ограби почти всички и му се размина. Хьониг пита къде „са наказаните за провала“. „Ние нямаме пазарна икономика. Американският капитализъм е шуробаджанашки капитализъм, който се свежда до това кой познаваш и колко голямо е дарението, което правиш за партията“, допълва той.
Америка трябва да сложи край на лесните пари
На въпрос какво Хьониг би направил като президент на Фед той отговаря – високи лихви по спестяванията, нисък ливъридж, силна валута, както и правилото, въведено след Голямата депресия, известно като Глас-Стийгъл, което забранява на търговските банки да извършват високорискови операции. Той също би опитал да понижи държавния дълг и да стимулира производството, въпреки че признава, че това няма да е лесно, тъй като безболезнен подход към решаването на тези проблеми няма.
преди 13 години http://***.youtube.com/watch?v=wpmlHTeVG9A&feature=youtube_gdata_player отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Сега, като прочетох статията още веднъж, осъзнавам, че тя най-вероятно е проба. Проба, която тества как би се отнесла публиката към подобни идеи. Ако реагира положително, то има смисъл да се започне дълбоката (и болезнена за мнозина!) реформа. Ако не реагира положително, ако е апатична или дори негативно настроена, то вероятно нищо няма да бъде променено и политиката от последните 30-тина години ще продължи. До абсолютния си край, какъвто и да е той. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Митев, ти всъщност да не би да имаш алтернативна идея относно управлението в условия на "незлатни" пари? Или засега само си забелязал проблема? отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Съгласен с всяка дума....И все пак, моля за потвърждение от редакцията - това статия от истинския WSJ ли е? Щото ми изглежда като статия от Правда или Работническо дело?! :-))) Боже, докъде я докарахме... :-))) Но всъщност, има логика - Централна Банка, централизирано управление, централнопланова икономика, диктатура, диктатор - звучи познато. И приликите отдавна са забелязани... Обаче новото в случая е, че е изтипосано на страниците на WSJ. Което може би е сигнал, че хора с влияние са приключили с умуването и може би преминават в действие. Но все пак да видим, може да се окаже и само една димка... отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години Пореден анализ, при който многогодишна (от 1716 г.) световна държавна финансова управленска грешка не се забелязва (същата е: при нови условия с "Незлатни пари" се запазва наследения - от времето със "Златни пари" - модел на държавно финансово управлениене) и последиците от нея се обясняват с конкретно субективно поведение, в случая на шефът на Федералния резерв на САЩ г-н Бен Бернанке. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 13 години много яка статия. Преди година и аз си мислех така. Напоследък обаче оставам с впечатлението, че бернанке е просто една пионка на корпорациите. Едва ли е толко ***, че не осъзнава какво прави, просто това му е наредено да прави. Другото с което не съм съгласен е, че ТОЙ унищожава средната класа. Според мен средната класа хамериканци просто не са готови да се стегнат и поработят и за това и те предпочитат да отлагат неизбежното, а то е че не могат вечно толко да консумират отговор Сигнализирай за неуместен коментар